Какво може и какво не може да реши срещата между Тръмп и Си?

„Имам голямо уважение към президента Си“, заяви Доналд Тръмп в последните дни. „Мисля, че той ме харесва много и ме уважава.“ Американският лидер залага на чар и магнетизъм, за да спечели, когато се срещне с китайския си колега на 30 октомври в Южна Корея. Това ще бъде най-важната политическа среща за годината; двамата не са се срещали от 2019 г. Пазарите очакват сладки думи и светлина: американският индекс S&P 500 на сините чипове затвори на рекордно високо ниво на 27 октомври. Златото падна под 4000 долара за трой унция. Но всяка обявена сделка най-вероятно ще бъде примирие, а не договор, пише The Economist.

Миналият месец беше труден за суперсилите. На 9 октомври Китай наложи нови строги контролни мерки върху износа на редки земни елементи, които са от съществено значение за производството на всичко – от потребителска електроника до военно оборудване. В отговор г-н Тръмп заплаши да наложи допълнителна 100% митническа такса върху китайския внос от 1 ноември (в допълнение към вече съществуващите високи такси). Към това се добавят черният списък на корпорациите, пристанищните такси и спорът за соята. Фактът, че срещата изобщо се провежда, е доказателство за уикендната работа на Скот Бесент, американския министър на финансите, и Хе Лифен, китайския вицепремиер, в Малайзия.

Преговорите ще имат три нива на трудност. Първо нека разгледаме най-лесното. Тарифите са очевидна област, в която може да се постигне напредък. Те ограничават търговията между двете страни (износът на Китай за Америка е спаднал с 27% на годишна база през септември). Според Бесент заплахата от допълнителна 100% тарифа „ефективно“ вече не е на дневен ред. Отделна част от тарифите, която трябваше да влезе в сила на 10 ноември, вероятно ще бъде отложена. А допълнителната 20% тарифа върху китайските стоки, предназначена да накаже страната за ролята на нейните компании в търговията с фентанил, може дори да бъде премахната (през юли г-н Тръмп заяви, че Китай прави „големи стъпки“ в контролирането на потока на наркотика). Въпреки всички тези любезности, според Жаопенг Син от австралийската банка ANZ, все пак ще остане ефективна тарифа от 20-30% върху китайските стоки.

В замяна на известно облекчение на тарифите Китай вероятно ще се ангажира да закупи големи количества американска соя (след като през последните няколко години прехвърли основния си източник на доставки към Бразилия). Миналата година соята беше най-големият американски износ за Китай и струваше около 12,6 млрд. долара за фермерите от Средния Запад, които я отглеждат и са приятели на Тръмп. Тя се използва за повишаване на протеиновото съдържание в храната за животни. Но тази година Китай избягва да купува американска соя. Съгласяването да го направи сега ще бъде евтина отстъпка за Си; Китай така или иначе ще се нуждае от американска соя в края на годината, след като запасите от други места се изчерпят.

Други области, в които може да се постигне успех, са пристанищните такси. Двете страни биха могли да се споразумеят да отменят допълнителните пристанищни такси, които са наложили на товарните кораби една на друга през последните месеци. Китай би могъл също да даде благословията си за плавен трансфер на американската версия на TikTok, контролирана от Китай платформа за кратки видеоклипове, към американски собственици. И двете въпроси биха били лесни предложения, които Си би могъл да направи на Тръмп, и лесни политически победи за него в родината.

Второ, много по-трудно ниво на преговорите би могло да засегне новите контроли и ограничения върху двустранния поток на стоки, интелектуална собственост и капитал. Редки земни елементи са пример за този широк въпрос. Бесент твърди, че Китай ще отложи режима си за контрол върху износа на редки земни елементи за една година, „докато го преразгледа“. Китайските власти все още не са коментирали. Но предвид доминиращата си позиция на пазара на редки земни елементи, е малко вероятно да се откажат напълно от новия си режим. В замяна на отлагането на прилагането му, Китай вероятно ще очаква САЩ също да облекчи собствения си контрол върху износа, казва Чен Лонг от изследователската фирма Plenum. Америка отдавна блокира продажбата на съвременни полупроводници на Китай. Но всяка сделка, която ефективно разменя достъпа до редки земни елементи за достъп до най-модерните чипове, би била победа за г-н Си.

Третото и най-трудно ниво за сключване на сделки засяга геополитиката. Тръмп иска Русия да сложи край на войната в Украйна и е възможно Китай да може да помогне. От своя страна Си иска да натисне Тръмп да промени позицията си по отношение на Тайван, може би като заяви, че „се противопоставя“ на независимостта на самоуправляващия се остров (в момента политиката на Америка е просто да не подкрепя независимостта). Си поне не е дал никакви признаци, че иска Владимир Путин да търси мир. Екипът на Тръмп казва, че Америка няма да промени позицията си по отношение на Тайван заради търговска сделка. Това може да не е много утешително за азиатските съюзници на Америка, имайки предвид непредсказуемостта на президента.

Ако се постигне споразумение, което обхваща най-лесните за договаряне области, това може да проправи пътя за посещение на Тръмп в Китай в началото на следващата година. Едва тогава може да се пристъпи към по-трудните въпроси. Пауза в враждебните действия може да е изгодна и за двете страни. Тя би дала на Китай време да намери персонал, който да администрира правилно новата му система за редки земни елементи, например. А Америка може да подготви други начини да отвърне на Китай – например да ограничи потока на самолетни части или усъвършенстван софтуер за проектиране на чипове.

Прецедентите показват, че всякакви споразумения между двете взаимно подозрителни суперсили може да не траят дълго. През тази година бяха развалени различни примирия. А последната голяма сделка, която двамата лидери сключиха заедно, беше търговско споразумение от първа фаза през 2020 г. През последните дни Службата на търговския представител на САЩ обяви разследване на „явния неуспех“ на Китай да го спази. Всичко това е лош знак за пакта, който обхваща най-трудните проблеми, пред които са изправени Америка и Китай.