Съюзник на НАТО удвоява усилията си за HIMARS след показаните украински резултати

Естония има споразумение със САЩ за получаване на още шест единици високомобилна артилерийска ракетна система (HIMARS). Тя разширява арсенала си, след като по-рано тази година получи шест единици. Естония заяви, че се нуждае от по-големи възможности за нанасяне на удари, а Украйна доказва необходимостта от това, пише BI.

Съюзник на НАТО, граничещ с Русия, удвоява покупките си на произведената в САЩ високомобилна артилерийска ракетна система (HIMARS), която е ключова част от отбраната на Украйна срещу Русия.

Министерството на отбраната на Естония съобщи на Business Insider, че има споразумение със САЩ за закупуване на шест допълнителни единици HIMARS. Чака точните дати за доставка от американската страна.

„За Естония е важно да има способността да оказва влияние върху врага дълбоко в неговата територия“, заяви министерството. За тази цел е необходимо да се увеличи способността на Естония за дълбоки удари с допълнителни ракетни пускови устройства.“

Естонският министър на отбраната Хано Певкур първоначално заяви пред Breaking Defense, че страната му иска да закупи шест допълнителни HIMARS, а може би и повече, и е в контакт с производителя Lockheed Martin, но компанията се нуждае от одобрение от Пентагона за продажбата.

Страната се стреми към по-големи инвестиции в системата, след като вече получи шест HIMARS през април. Министерството заяви, че по-ранните придобивания са само началото на „развитието на нашите способности за дълбоки удари“.

Певкур заяви пред Business Insider през март, че Естония счита HIMARS за съществена за своята способност за дълбоки удари, след като е видяла въздействието, което това оръжие е оказало в Украйна.

Многоцелевата ракетна установка пристигна в Украйна през юни 2022 г., като това бе първото голямо западно оръжие, доставено на Киев след месеци на дебати дали изпращането на такива системи си струва риска. Първоначално имаше опасения, че доставката на скъпоструващи оръжия ще доведе до ескалация на конфликта и може да попадне в ръцете на Русия, ако страната падне.

Пристигането му беше повратна точка и голям успех за Украйна.

HIMARS беше последвано от поредица други високотехнологични оръжия като произведените в САЩ системи за противовъздушна отбрана Patriot и изтребители F-16.

С въвеждането на HIMARS и Guided Multiple Launch Rocket Systems (GMLRS) Украйна изведнъж отне предимството на Русия в артилерията и показа, че е в състояние да поразява руски цели като складове за боеприпаси и командни и контролни центрове, които преди това бяха недостъпни. Тя ги използва и за да поразява руски войски и самолети.

Електронната война и заглушаването, заедно с появата на други усъвършенствани системи за удари от голямо разстояние, намалиха ефективността на HIMARS и го извадиха от светлината на прожекторите, с изключение на някои тактически удари с балистични ракети. Той също така страда от недостиг на боеприпаси, което ограничава ефективността му.

Все пак, това многофункционално оръжие все още се използва и Украйна очаква да получи още. През октомври президентът Володимир Зеленски определи HIMARS като приоритет за своята армия.

Съюзниците от НАТО, които граничат с Русия, искат HIMARS

Естония е сред редица европейски страни, загрижени за руската агресия, и Певкур заяви, че Украйна е доказала, че дълбоките удари са необходими в една битка.

Той каза, че Украйна е показала, че е способна да нанася удари далеч зад фронтовите линии, като Украйна удря руски позиции, оръжия и складове, и дори нефтени съоръжения дълбоко в Русия с дронове и ракети с голям обсег.

Той каза, че способностите за дълбоки удари са област, в която съюзниците от НАТО „трябва да инвестират“ и „трябва да имат много повече от това, което имаме днес“. Певкур подчерта, че е жизненоважно за членовете на НАТО да „се поучат от предизвикателствата, пред които са изправени украинците“ – да разберат какво работи и какво не работи за Украйна и да видят какво прави Русия, за да бъдат техните въоръжени сили възможно най-подготвени.

Той добави, че притежаването на HIMARS също изпраща „отблъскващо послание“ към Русия.

Другите балтийски страни, Латвия и Литва, които също са членове на НАТО и граничат с Русия, също са инвестирали в HIMARS, както и в редица други отбранителни системи, тъй като гледат на Русия с недоверие.

Латвия има споразумение със САЩ за шест системи, които се очакват до 2027 г., а Литва купува осем, като първите доставки са предвидени за тази година.

Балтийските държави са сред най-гласовитите в НАТО, призоваващи за по-големи разходи на алианса и подкрепа за Украйна. Техните отбранителни бюджети са сред най-високите в НАТО като процент от БВП, а досега парите са отивали за гранична отбрана, противовъздушна отбрана, бронирани превозни средства и дронове.