Полският министър на отбраната: Да създадем "бомбена банка" в НАТО

Полският министър на отбраната призова съюзниците да създадат европейска банка за превъоръжаване, която да финансира бързата модернизация на въоръжените сили на континента и разширяването на оръжейната промишленост.

Много европейски страни се борят да покрият разходите за постигане на целите си за военен капацитет в НАТО и за изграждане на по-силна стена за възпиране срещу Русия, които се оценяват на допълнителни 250 милиарда евро годишно.

Въпреки че Европейският съюз създаде фонд за въоръжение в размер на 150 милиарда евро, известен като инициативата "Сигурност за Европа" (SAFE), съществуват опасения, че ще бъдат необходими значително по-големи суми.

В европейските столици циркулират предложения за обща "бомбена банка", в която правителствата ще внасят относително малки суми пари и ще ги използват, за да привлекат много по-големи обеми кредити от частния сектор. Тези кредити ще позволят на производителите на отбранителна техника да разширят своите фабрики, без да се налага да чакат конвенционалните процедури за възлагане на обществени поръчки, които често могат да се проточат с години.

Полша е първата голяма страна, която подкрепя общата концепция, въпреки че предпочита различен модел, базиран на собствения си извънбюджетен фонд за подкрепа на въоръжените сили (FWSZ), създаден през 2022 г. за финансиране на допълнителни военни инвестиции в размер на около 15 милиарда лири стерлинги годишно.

В интервю за The Times Владислав Косиняк-Камиш, министър на отбраната и заместник-министър-председател на Полша, заяви, че Европа се нуждае от подобна, но много по-голяма институция, за да мобилизира спешно необходимите суми.

"Ако наистина искаме да постигнем целта на алианса от 5% и да не отлагаме това до 2032 г., а да изпълним тази програма в рамките на това десетилетие, тогава някои страни се нуждаят от подкрепа за поемане на заеми и задължения", обяснява той. "Европейският съюз също трябва да предефинира своите стратегически приоритети. В момента отбраната трябва да бъде приоритет номер едно. Всичко останало е много важно. Но нищо от това няма да съществува – няма да има нови пътища, нови детски градини или предучилищни заведения – ако Европа няма силата да възпира."

Коментарите на Косиняк-Камиш дойдоха, след като Германия нанесе значителен удар на проекта, като отхвърли създаването на нова "многостранна отбранителна банка", с аргумента, че вече може да заема пари при добри условия и не вижда предимство в подпомагането на финансирането на европейска институция.

Полша обаче, която се гордее с това, че е един от най-верните съюзници на САЩ в Европа, твърди, че единственият начин да се запази ангажиментът на Америка да защитава континента е европейците да удвоят темпото на превъоръжаването.

"За да бъдеш добър партньор на САЩ, трябва да си силен", казва Косиняк-Камиш. "Искаме да запазим американските войски и затова трябва да бъдем по-силни, за да си струва американците да продължат да бъдат тук."

Той е по-малко притеснен от някои от европейските си колеги относно стратегията за национална сигурност на САЩ, която критикува съюзниците в Европа, като отхвърля предишната класификация на Русия като заплаха за американските интереси.

Косиняк-Камиш заявява, че документът е предназначен предимно за вътрешна употреба в Америка и че не вижда нужда да "приема" заключенията му. Въпреки това той предупреди Вашингтон, че всякакви амбиции за установяване на изгодни финансови връзки чрез сближаване с Москва са обречени на провал:

"Надеждите, че може да се правят дългосрочни сделки с Русия, просто ще се срутят."

Министърът на отбраната заявява, че Полша разполага с най-голямата конвенционална армия в Европа и третата по големина в НАТО след САЩ и Турция. Общата й численост е 218 000 души, като в нея са включени 158 000 професионални войници, около 40 000 доброволци в Териториалните сили за отбрана и различни други подразделения.

Тя също така изгражда физическа и електронна отбранителна линия на стойност 2,4 милиарда евро, известна като "Източен щит", по границите си с Русия и Беларус. Тя ще включва системи за противодействие на дронове, след като през септември Русия изпрати 20 дрона в полското въздушно пространство.

Въпреки грандиозните реторични обещания на Брюксел за "стена срещу дронове" по източните граници на Европа, Косиняк-Камиш предупреждава срещу изграждането на "Мажино линия на 21-ви век", като намекна за изключително скъпите, но в крайна сметка излишни укрепления по границите, които Франция издигна срещу Германия преди Втората световна война.

Вместо това полската версия ще се състои от слоеве на защита, разпръснати из цялата страна и концентрирани около критичната й инфраструктура.

"Това не е само система за укрепване", обяснява Косиняк-Камиш. "Това е философия, която показва: ние знаем откъде идва заплахата."

Той също така казва, че Полша настоява за "НАТО-плюс" условия с Великобритания в двустранния договор за сигурност, който двете страни договарят, в допълнение към около 1000 британски военни, разположени в полски бази, и съвместни проекти за система за противовъздушна отбрана, фрегата и 155-милиметрови артилерийски боеприпаси.

През последните месеци Варшава често се бореше да бъде чута на върха на дипломацията между САЩ и Европа, до голяма степен поради открития конфликт между коалиционното правителство на Доналд Туск и десния президент Навроцки, който встъпи в длъжност през август. Застоят парализира важни части от полската система, включително номинациите на посланици и висши военни командири.

Косиняк-Камиш казва, че това показва, че е дошло времето за фундаментална промяна в баланса на силите на върха на полската държава.

"Нуждаем се от сериозен дебат за конституцията, защото този дуализъм на изпълнителната власт вреди на Полша и ни коства възможности за развитие", допълва той.