През 2025 г. Северна Македония беше изправена пред различни, не само политически, предизвикателства.
Трагедията в Кочани
Още първите месеци белязаха страната с трагедия, при която живота си загубиха 63-ма млади хора между 16 и 24 години, а над 200 бяха ранени вследствие на пожар на 16 март, възникнал в дискотека „Пулс” в Кочани по време на концерт на известната в страната група „ДНК”. От фойерверките на сцената се запали таванът на дискотеката, която по време на разследването се оказа, че е работила без необходимите разрешителни, без нужните мерки за сигурност, без авариен изход и е била ремонтирана с леснозапалими материали.
България първа се отзова и изпрати самолет и линейки, за да поеме лечението на 16 от пострадалите, отзоваха се и Гърция, Сърбия, Турция, Хърватия, Швеция, Италия и др.
Делото за случая тръгна през ноември, водят се и още две разследвания, които също се очаква да завършат с обвинения. Всяка събота родителите на загиналите в следствие на пожара млади хора излизат по улиците на Кочани със снимките на децата си в „Марш за ангелите”, какъвто се проведе и в Скопие в навечерието на първото заседание по делото, в което обвинени са 35 физически и три юридически лица.
Липса на напредък в евроинтеграцията на Северна Македония
Два доклада за напредъка на държавата по европейския ѝ път - на ЕП и на ЕК отбелязаха застой в евроинтеграцията, като основното препятствие остава ангажиментът за конституционни промени и вписване на българите в основния закон на страната, който е условие за продължаване на преговорите. Още в началото на управлението си премиерът на страната Християн Мицкоски и неговото правителство от ВМРО-ДПМНЕ, движението ЗНАМ и коалицията от албански партии ВЛЕН обявиха, че очакват гаранции, че промените в конституцията ще бъдат последното условие от страна на България. В същото време властите в Скопие продължават да получават сигнали, че „топката е в тяхното поле”, както написа в социалните мрежи председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен след няколкочасовото си посещение в Скопие през октомври. Опозицията предложи парламентът на страната да приеме резолюция с т.нар. „червени линии”, които да отворят пътя на страната към преговори с ЕС. Резолюцията беше внесена в парламента, но все още не е част от дневния ред на законодателния орган.
Липсата на реформи, проблемите с върховенството на закона и корупцията са сред основните пречки пред пълноправното започване на преговорите за членство в ЕС, наред с конституционните промени, свързани с включването на българите в основния закон на страната, отбелязаха и двата европейски доклада.
Отношенията с България
Управляващите в Северна Македония твърдят, че проблемът с блокираната евроинтеграция е България и българското искане за вписване на българите в конституцията на страната, независимо че то е част от гласуваната от всички държави членки на ЕС преговорна рамка. Премиерът Християн Мицкоски често заявява, че е готов за диалог с България, за да изложат аргументите си.
„Подготвени сме да разговаряме, но първо нека решат какви разговори искат да имаме - билатерални или разговори с Брюксел. Ако са билатерални, тогава се потвърждава нашата теза, че това е билатерализация на нашия европейски път. Ако искат да разговаряме в Брюксел, в присъствието на евродипломати, подготвени сме още утре да заминем и да представим нашите аргументи. Нито на милиметър няма да отстъпим до момента, в който не бъде изпълнена и последната буква от договорите и международното право и това, което се полага на македонците от другата страна на границата - в Пиринска Македония. А това е нито повече, нито по-малко от последователно изпълнение на всички досегашни решения на Съда за човешките права в Страсбург по отношение на правата на македонската общност у нашия източен съсед. Това първо. И второ - ако наистина никой няма проблем с нашата вековна идентичност и нашия майчин македонски език и няма да има повече билатерални вета, тогава най-малкото, което гражданите на тази страна заслужават, е нови заключения на Европейския съвет. Това са двата стълба, за които сме подготвени да разговаряме”, заяви в словото си на последния конгрес на ВМРО-ДПМНЕ в началото на декември Мицкоски.
На практика единствената видима стъпка по посока сътрудничество между България и Северна Македония беше отбелязана със съдействието на ЕС и беше свързана с подписване Споразумение за подготовката, изграждането и експлоатацията на трансграничен железопътен тунел между двете държави, част от жп Коридор 8. Споразумението беше подписано в началото на ноември от вицепремиера и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски и българския вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов.
През месец май една година условна присъда с изпитателен срок от две години постанови Основният съд в Битоля по делото срещу председателя на заличеното от Централния регистър на страната сдружение "Културен клуб Иван Михайлов" в Битоля Люпчо Георгиевски. Георгиевски беше съден за ксенофобия, расизъм и разпространение на расова омраза по електронен път чрез цитати на Иван Михайлов, споделени във Фейсбук страницата на сдружението. Присъдата предизвика редица реакции в България, като българският министър на външните работи Георг Георгиев заяви, че България разглежда делото срещу Люпчо Георгиевски като политически мотивиран процес, а президентът Румен Радев каза, че делото и антибългарските изяви на ръководни фактори в Република Северна Македония са абсолютно недопустими.
През ноември доайенът на българската общност в Северна Македония Владимир Перев оповести, че е бил нападнат - физически и вербално в магазин в центъра на Скопие. В публикация Перев, който е на 80 години, цитира обидите, отправени към него, и съобщи, че е бил ударен в лицето, поради което са счупени и очилата му. Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски отрече „каквото и да било нападение” над Перев, а от МВР в Скопие обявиха, че предприемат мерки за изясняване на случая.
Българското министерство на външните работи реагира с позиция, в която се осъжда „поредният акт на насилие от омраза срещу българин в Република Северна Македония” и се изразява очакване „компетентните власти в Република Северна Македония да предприемат своевременни и ефективни действия за разследване и правосъдие”.
Летни пожари
През лятото и есента на 2025 г. Северна Македония беше засегната от сериозна вълна от горски пожари, което наложи обявяването на 30-дневно извънредно положение през юли и август. Пожарите бяха предизвикани от екстремни горещини, суша и силни ветрове. През юли и август бяха регистрирани десетки огнища в цялата страна, горяха и две сметища близо до столицата, като някои от тях достигнаха до квартали на Скопие. В гасенето на пожарите се включи и армията, а държавата активира Механизма за гражданска защита на ЕС.
Местни избори
През октомври и ноември 2025 г. в страната се проведоха местни избори, които управляващата коалиция (ВМРО-ДПМНЕ, ВЛЕН и ЗНАМ) спечели убедително, като само ВМРО-ДПМНЕ спечели 55, а цялата коалиция 66 от общо 80-те общини в страната и столицата Скопие.
Заради ниска избирателна активност на първия тур на изборите, те ще бъдат повторени през януари с цялата процедура в четири общини в страната.
Декември - месец на вътрешни активности в политическите партии
На конгрес в началото на декември управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ преизбра за трети пореден път Християн Мицкоски за партиен председател, той беше и единствен кандидат за позицията. До края на годината (20 декември) предстои конгрес и в най-голямата албанска партия, Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), с лидер Али Ахмети, която в момента е в опозиция. В Алианс за албанците, с председател Зиядин Села, който напусна коалицията с ДСИ, ще бъде проведено партийно събрание (на 27 декември), на което ще бъде обсъдена реорганизация на структурите и органите на партията, нещо, което вече се случва в най-голямата опозиционна сила СДСМ, след като по искане на председателя й Венко Филипче цялото партийно ръководство подаде оставка.
(Кореспондент на БТА в Скопие Маринела Величкова)

HOLIDAY PARK Враца отвори врати
Нагел от ЕЦБ: Повишение на лихвите през април вече е вариант
Как AI ни приближава до ерата на „дигиталния лекар“ и персонализираната медицина
Петролът продължава да поскъпва, тласкайки Dow с 200 пункта надолу*
Предизборният дебат "Икономика и финанси" – днес от 19:15 в "Денят ON AIR"
Pony AI и Uber пускат роботаксита в Хърватия като част от разширяването си в Европа
Гюров: Обобщават се предложенията на бизнеса за мерки срещу кризата в Близкия изток
МОК забрани на транссексуални жени участие в Олимпийските игри
Отпускат 5000 евро премия за Лора Христова от родния ѝ Троян
Бомба от Турция: Мъри Стоилов прави трансфер за 10 млн. евро
Свърши се: Край на трансджендър атлетите на Олимпийските игри!
Легенда прогнозира до къде ще стигне Германия на Световното
ЦСКА ще атакува титлата от Австрия
Любимец на "Сектор Г" каза тежката си дума за бъдещето на ЦСКА
Звезда на ЦСКА е сред най-скъпите в Кипър
Дневен хороскоп за 27 март, петък
Smart Care реализира 10000 поръчкови душ кабини в София – Какви са съветите на екипа?
Нумерологична прогноза за април 2026
Здравословно отслабване без диети – какво наистина работи
Тест: 3 магични кутии разкриват какво ви очаква в близко бъдеще
10 тайни за стила, които модните експерти крият
Втора поредна победа на ОУ „Ангел Кънчев“ в спортния празник „Бързи и сръчни – Пролет 2026“
Кметът на Варна представи пред министъра на образованието проекта за нова база на МГ „Д-р Петър Берон“
Увеличават заплатите на шофьорите на автобуси във Варна
Вижте как ще изглежда бюлетината за вота на 19 април (ВИДЕО)
Укрепват аварийно светофар в центъра на Варна
През 1883 г. Луната неочаквано става синя, а Слънцето – „великолепно зелено“: Какво е обяснението?
Материали-чудо могат да направят обектите „невидими“
Учени създадоха първия атлас на мозъка: Как се променя той с възрастта
Загадъчен сигнал доказва съществуването на първични черни дупки?
Междузвездният обект 3I/ATLAS може да съдържа остатъци от извънземно гориво
„Джеймс Уеб“ и „Хъбъл“ заснеха смяната на сезоните на Сатурн