WSJ: Пийт Хегсет и неговият "Зомби-рейгънизъм"

Трудно е да не се признае дързостта, с която министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет излезе на сцената в президентската библиотека „Роналд Рейгън“ и веднага премина в атака.

„Повечето, които днес се позовават на името на Роналд Рейгън, особено самообявилите се републикански ястреби, нямат много общо с него“, заяви той. „Доналд Тръмп е истинският и законен наследник на Роналд Рейгън.“

Кой твърди, че „Гипърът“ (прякор на Рейгън) е загубил значение в републиканската политика?

Хегсет се опита да ситуира проекта „Тръмп“ в рамките на рейгъновата доктрина „мир чрез сила“, като подчерта сходството в лозунгите. Историята на успеха на Рейгън обаче си струва да бъде припомнена, особено когато Хегсет обвинява други, че опетняват наследството на 40-ия президент. Рейгън възстанови военната мощ на САЩ, но същевременно пое сериозни политически рискове, водейки преговори с комунистите, за да спечели Студената война. Според Хегсет Тръмп днес прилага същия подход, сочи анализ на The Wall Street Journal, щитиран от БГНЕС.

Историческите факти и границите на аналогията

Тази интерпретация обаче не отговаря на историческите факти. Рейгън преговаряше от позиция на сила, защото първо изгради тази сила – както във военно, така и в икономическо отношение. Той разположи ядрени ракети със среден обсег в Европа въпреки ожесточената съпротива на Съветския съюз. Москва се опита да разцепи трансатлантическия съюз и пристъпи към сериозни преговори едва когато осъзна, че не може да се конкурира със Съединените щати.

Днес Вашингтон е изправен пред двама ядрени равностойни противници - Китай и Русия, глобални и идеологически враждебни сили, подобно на някогашния СССР, които действат в координация помежду си. До този момент Доналд Тръмп прави отстъпки и към двете държави, докато разходите за отбрана като дял от икономиката са по-ниски, отколкото при управлението на Джими Картър през 1979 г.

Хегсет увери, че бюджетът за отбрана нараства. „Някога децата ми и вашите ще говорят за военния подем при Тръмп“, каза той. Еднократното увеличение в тазгодишния републикански бюджет беше начало, но въпросът остава – какво следва? Бюджетното предложение на Тръмп за 2026 г. на практика предвижда съкращаване на разходите за отбрана след отчитане на инфлацията.

Реализъм, идеализъм и употребата на сила

Министърът на отбраната е прав, че Рейгън беше предпазлив при използването на военна сила зад граница. В същото време Хегсет възроди доктрината на тогавашния министър на отбраната Каспър Уайнбъргър, която допуска военна намеса само като последна мярка, при жизненоважен национален интерес и при обществена подкрепа. „Това е разумен подход“, заяви Хегсет.

Администрацията на Рейгън обаче никога не прие напълно тези принципи. Консервативният публицист Бил Сафайър ги описа навремето в „Ню Йорк Таймс“ като стратегия за „само удобните войни“ и като отказ от самозащита, докато залозите не станат крайно високи. Както подчерта Сафайър, американската традиция е да се поемат рискове в името на справедлива кауза.

Този детайл е ключов, защото рейгънизмът не може да бъде сведен до формулата „край на утопичния идеализъм, начало на суровия реализъм“, както твърди Хегсет. Голямата стратегия на Рейгън съчетаваше идеализъм и реализъм – от назоваването на „империята на злото“ до подкрепата и въоръжаването на дори неудобни съюзници в борбата срещу комунизма по света.

Геополитиката днес и сянката на Рейгън

Китайските комунисти засега не подстрекават революции зад граница по начина, по който го правеше СССР, но амбицията им остава да се превърнат във водещата световна сила, а Владимир Путин е техен по-малък партньор. Доналд Тръмп неотдавна небрежно заяви, че Украйна губи войната, но Рейгън би разбрал, че поражението на Киев би означавало стратегическа загуба за Запада и по-малко сигурност за Съединените щати.

Твърденията на Хегсет, че „еднополюсният момент“ на американско надмощие е приключил, както и призивите за „уважение“ към мащабното натрупване на военна мощ на Китай, насочено срещу САЩ, звучат като апел за ново разведряване. Рейгън обаче категорично отхвърли подобен подход към Съветския съюз през 70-те години и не прие тезата, че максимумът, който Вашингтон може да постигне, е просто баланс на силите. Не е и най-подходящият момент Хегсет да громи „глобализма“, при положение че екипът на Тръмп настоява, че Америка може да се довери на Пекин с най-модерните чипове за изкуствен интелект на Nvidia.

Тръмп все пак взе и решения, които напомнят за Рейгън – проектът за противоракетен щит „Златен купол“ и твърдата позиция, че Иран не може да притежава ядрено оръжие. И двамата президенти демонстрират дълбока неприязън към ядрените оръжия и към ужасяващата човешка цена на войната. При Тръмп обаче инстинктът за американско глобално лидерство съществува без дългогодишната идеологическа аргументация на Рейгън за свободата и предимствата на свободните общества.

Враговете на САЩ вероятно са доволни, че Хегсет е толкова съсредоточен върху разчистване на сметки за войната в Ирак и върху вътрешнопартийни битки. Ако все пак има положителна страна в този исторически прочит, тя е, че екипът на Тръмп осъзнава значението на наследството на Рейгън. Част от движението MAGA го отхвърля като „зомби-рейгънизъм“ и твърди, че Америка би била по-добре, ако изолационизмът на Пат Бюканън беше надделял.

Това е заблуда. Администрацията се обръща към Рейгън, защото републиканските избиратели продължават да се припознават в неговата традиция и коалиция. Доналд Тръмп знае кой е символът на изборния и стратегически успех на Републиканската партия. Остава надеждата политиките му да се доближат до този пример толкова, колкото и лозунгите му.