Война в руската опозиция - Кара Мурза и Гари Каспаров не могат да се понасят

На 12 декември Владимир Кара-Мурза внезапно подаде оставка от Руския антивоенен комитет, заявявайки, че не може да бъде част от същата организация като Гари Каспаров. Това събитие беше предшествано от реална свада в парижки ресторант. Според свидетели Каспаров обвинил Кара-Мурза, че "не е лежал в затвора достатъчно време" и че лишаването му от свобода е било "PR трик".

През следващите дни конфликтът бързо се разгърна с нови подробности. С развитието му стана ясно, че той произтича не толкова от лични различия между Каспаров и Кара-Мурза, колкото от борба за контрол над зараждащата се платформа на руските демократични сили в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), неофициално наричана "представителството на руската опозиция в Европа".

Спорът между Кара-Мурза и Каспаров: Какво отново разделя руската опозиция?

Владимир Кара-Мурза обвини Гари Каспаров в грубост и обиди. Опозиционният политик и бивш политически затворник обяви на 12 декември, че напуска Антивоенния комитет на Русия (АКР), на който е бил член от основаването му през февруари 2022 г.

"Смятам за невъзможно да остана в една и съща организация с Гари Каспаров, който смята грубостта и подлите лични обиди за приемлив метод на политическа борба", обясни Кара-Мурза.

Антивоенният комитет отговори, като заяви, че уважава решението му и цени приноса му "към общата кауза за борба с режима на Путин".

"Антивоенният комитет е жизнена, свободна и демократична платформа. Ние обединяваме хора с напълно различни политически възгледи и мнения. Водим дискусии и разногласия и не винаги успяваме да постигнем споразумение", заяви АКР, пожелавайки на Кара-Мурза успех "по нашия общ път".

Нито самите политици, нито представители на Антивоенния комитет обясниха какво точно се е случило между Кара-Мурза и Каспаров.

Телевизионният канал "Дождь" и The Breakfast Show - YouTube канал, воден от бившия радиожурналист на "Ехото на Москва" Александър Плюшчев, предложиха на Кара-Мурза и Каспаров дебат на живо. Кара-Мурза заяви, че е готов да дебатира, но едва след като Каспаров "се извини за грубия тон и личните обиди, които ми отправи в присъствието на 20 души, включително колеги от три различни организации, представител на политическия комитет на ПАСЕ и съпругата ми". Представителят на Каспаров отговори, че политикът е сметнал искането на Кара-Мурза за извинение за опит да избегне дебата.

Сблъсъкът е станал в парижки ресторант, където се е обсъждала платформата на руската опозиция в ПАСЕ

Подробностите за спора между Кара-Мурза и Каспаров са описани от свидетел, журналист и основател на фондация "Свободна Бурятия" Александра Гармажапова. Според нея лидерите на руската опозиция са се срещнали на вечеря в парижки ресторант, за да обсъдят създаването на платформа на руските демократични сили в ПАСЕ. Планирано е тази платформа да бъде сформирана до края на януари 2026 г. Вечерята се е състояла на 11 декември, преди среща на руската опозиция с ръководството на ПАСЕ.

Според Гармажапова, по време на вечеря, организирана от Михаил Ходорковски, Каспаров започнал да пита Кара-Мурза защо не би подписал Берлинската декларация. Когато Кара-Мурза отговорил, че е бил в руски затвор, докато документът е бил изготвян, Каспаров, според Гармажапова, заявил:

"Не ви ли е срам да кажете, че сте лежали само две години, между другото, когато ето един човек (Ходорковски), който е лежал в затвора 10 години?“

В публикацията се твърди, че по време на вечерята Каспаров е нарекъл Кара-Мурза "негодник", твърдял е, че той е този, който го е "избавил" от затвора, а също така го е критикувал, че притежава британски паспорт.

"Той се закле във вярност на кралицата! Но аз не съм се заклел във вярност на никого – имам хърватски паспорт... само за пътуване", цитира Гармажапова думите на Каспаров.

Това не е първият път, когато опозицията се кара кой ще представлява антивоенните руснаци в ПАСЕ.

През октомври 2025 г. ПАСЕ прие резолюция за създаване на "платформа за диалог с руските демократични сили". Все още не е ясно каква ще бъде тази платформа. Антивоенният комитет заяви, че в ПАСЕ ще бъде създадена делегация на руската опозиция, която ще може да участва в подготовката на доклади за санкциите и да се застъпва за интересите на антивоенните емигранти в Европа. След среща с ръководството на ПАСЕ на 10 декември обаче Юлия Навалная заяви, че платформата "не е избрана делегация или представителен орган на руснаците, а експертна общност", с която членовете на ПАСЕ ще могат да се консултират.

Владимир Милов, вицепрезидент на фондация "Свободна Русия", заяви, че руската опозиция е била помолена да състави списък с кандидати, от който ръководството на ПАСЕ ще избере 12 участници в платформата.

От самото начало на дискусиите изглеждаше, че Антивоенният комитет, чийто неформален лидер се смята за Ходорковски, се стреми да се превърне в доминираща сила в платформата. Един от критериите за избор на участници в платформата беше техният подпис под Берлинската декларация, подготвена от АКР (въпросът, който предизвика спора между Каспаров и Кара-Мурза). Без подпис само представители на коренното население и националните малцинства в Русия, както и руснаци, служещи в украинската армия, ще могат да се присъединят към платформата.

ФСБ също отбеляза приноса на АКР за създаването на платформа в ПАСЕ

ФБК и фондация "Свободна Русия" не участваха в подготовката на Берлинската декларация и все още не са я подписали. През 2023 г. Леонид Волков, един от лидерите на ФБК, обясни, че организацията не възнамерява да харчи ресурси за обединени опозиционни структури, защото не вярва, че те могат да се борят с Путин по-ефективно, отколкото индивидуални инициативи. Наскоро той заяви, че ФБК не иска да подпише декларацията, защото я смята за "инструмент за манипулация от страна на Ходорковски", с когото съюзниците на Навални са в открит и много остър конфликт.

Представители на фондация "Свободна Русия", според Кара-Мурза (вицепрезидент на фондацията), наскоро бяха готови да подпишат Берлинската декларация, за да се присъединят към платформата на руските демократични сили в ПАСЕ.

"Жалко е, че авторите ѝ не я прилагат", отбеляза Кара-Мурза, обявявайки оставката си от Антивоенния комитет.

Каспаров атакувал Кара-Мурза, след като фондация "Свободна Русия" отказа да приеме "уговорения мач", заяви фондацията

Друг участник във вечерята, колегата на Кара-Мурза от фондация "Свободна Русия", Владимир Милов, по същество потвърди версията на Гармажапова за събитията. Говорейки в YouTube канала The Breakfast Show, той заяви, че "нищо не предвещава" конфликт - напротив, преговорите за формиране на платформа в ПАСЕ напредват благоприятно. До такава степен, че дори Юлия Навалная, която е отказала да работи с Ходорковски, след "трудни, дълги разговори" се е съгласила да подпише Берлинската декларация и да сътрудничи с него в ПАСЕ.

Според Милов, по време на вечерята Каспаров обвинил Кара-Мурза, че е организирал срещата на Навалная с ръководството на ПАСЕ на 10 декември. Каспаров е сметнал това за заговор срещу себе си и Ходорковски. Критикувайки Кара-Мурза, той е използвал "абсолютно неприемлив език", докато други членове на Антивоенния комитет "безгръбначно са се взирали в масата", подчерта Милов. Освен това, той твърди, че след вечеря Ходорковски е започнал да заплашва него и президента на фондация "Свободна Русия" Наталия Арно с "последствия".

Арно се е съгласила с тази оценка (в интервю за "Дождь" и The Breakfast Show): според нея Ходорковски и неговите съюзници заплашват да унищожат или навредят на фондация "Свободна Русия" от години. Арно обаче твърди, че не е искала публично да се оплаква от това, тъй като "ѝ се е струвало по-конструктивно да продължи да говори с всички" (фондация "Свободна Русия" не е предоставила доказателства за заплахи или натиск).

Милов и Арно твърдят, че Ходорковски е предложил "фиксирана сделка" - да представи на ПАСЕ единен списък с участници в руската платформа, който да включва само представители на Антивоенния комитет (свързан с Ходорковски), Форума "Свободна Русия" (свързан с Каспаров) и фондация "Свободна Русия". Фондацията обаче "категорично отказа".

"Ние се борим срещу монопола на Путин в Русия. Защо трябва да има монопол в ПАСЕ?", заяви Арно.

Тя и Милов смятат, че атаките срещу Кара-Мурза са реакция на този отказ - "тактика на тормоз" за завземане на контрола над платформата на ПАСЕ.

Конфликтът продължава. Междувременно ПАСЕ започна да приема заявления за участие в платформата на руската опозиция

След оставката на Кара-Мурза от Антивоенния комитет, Ходорковски изрази съжаление, че "някои потенциални участници" в руската платформа в ПАСЕ отказаха да участват, "позовавайки се на недоволство от процедурата, разработена от ПАСЕ за създаване на платформата, както и лични различия." Политикът подчерта, че не желае да обсъжда публично тези различия.

Каспаров обаче заяви, че въпросът не е личен конфликт с Кара-Мурза, а по-скоро нежеланието на фондация "Свободна Русия" и ФБК да подпишат Берлинската декларация (ФБК твърди, че не е съгласна с определянето на Крим като украински в декларацията, което не е така) и спорът на опозицията за това кого трябва да представлява платформата в ПАСЕ. Каспаров смята, че тя трябва да представлява "руски Тайван" - тоест руснаци, които се противопоставиха на войната, напуснаха Русия и "скъсаха връзките си с режима на Путин".

На 15 декември Антивоенният комитет публикува още едно изявление. В него се казва, че фондация "Свободна Русия", под претекст за личен конфликт, се опитва да унищожи важна платформа за сътрудничество между руски и европейски политици. Антивоенният комитет добави, че осъжда "умишлено неверни, необосновани твърдения и инсинуации за предполагаеми престъпни действия".

Фондация „Свободна Русия“ отговори на Антивоенния комитет с обвинения в "дезинформация":

Всички ние, които сме напуснали Русия, знаем колко лесно е да загубим демокрацията, ако правим отстъпки от самото начало, жертвайки откритост и прозрачност в името на интересите на конкретни лица. <…> Категорично се противопоставяме на де факто картела и процеса на вземане на решения, предлагани ни на "затворена" основа <…> Вярваме, че платформата трябва да представлява всички водещи сили на руската демократична опозиция, които споделят ценностите на демокрацията и териториалната цялост на Украйна и се противопоставят на агресията на Путин.

На 16 декември Ходорковски отрече обвиненията, че е заплашвал ръководството на фондация "Свободна Русия" и че е искал да откъсне ФБК от проекта на ПАСЕ. Той отново отхвърли спора между Кара-Мурза и Каспаров като личен конфликт, който е ескалирал "до институционални въпроси".

"Защо хората решават да уреждат лични въпроси на частна вечеря? Не искам да се забърквам в това", каза Ходорковски. Той добави, че се извинява на Кара-Мурза като организатор на вечерята.

В същия ден ПАСЕ обяви стартирането на руска опозиционна платформа. Асамблеята започна да приема заявления от потенциални участници в платформата. Изборът ще бъде обявен на 26 януари 2026 г. Ходорковски заяви, че няма да коментира обвиненията на фондация "Свободна Русия" до тази дата. За разлика от това, фондацията изглежда няма намерение да спира дискусиите си.