Коя е "ахилесовата пета“ на Гренландия, която може да принуди Тръмп да преосмисли стратегия си?

Учени са открили скрита геоложка слабост под ледената покривка на Гренландия, която би могла да ускори нейния колапс и да усложни амбициите на САЩ в Арктика.

Ново проучване откри скрит слой от седименти, съставен от мека пръст и пясък, който е накарал по-голямата част от ледниците на датската територия да се стопят, разпаднат и паднат в океана.

Откритието предполага, че ледената покривка на Гренландия е далеч по-нестабилна, отколкото би била, ако беше закрепена директно към твърда скална основа. Вместо това, седиментите намаляват триенето, особено когато разтопената вода се просмуква надолу, позволявайки на масивните ледени покривки да се движат по-лесно.

Разкритията биха могли значително да повлияят на амбициите на администрацията на Тръмп за Гренландия, която САЩ се стремят да придобият от Дания не само заради стратегическото ѝ местоположение в Арктика, но и заради богатството ѝ от природни ресурси под леда.

Добивът на тези ресурси, включително петрол, злато, графит, мед, желязо и други редкоземни елементи, може да бъде изключително възпрепятстван от наличието на седиментни слоеве, които забавят сондирането и създават опасни условия при срива на ледниците.

Изследователят от Калифорнийския университет в Сан Диего, Ян Янг, разкри, че широко разпространеният седиментен слой е с дълбочина до 650 фута на много места под ледената покривка на Гренландия.

Докато новото проучване предполага, че този таен седиментен слой вероятно ускорява покачването на морското равнище по света, други учени предупреждават, че непосредственото въздействие върху Гренландия може да направи района труден за дългосрочно използване.

Последни проучвания показват, че безопасното сондиране изисква стабилна, замръзнала скална основа, докато офшорните нефтени платформи биха се сблъскали с повишени рискове и нарастващи разходи от нарастващия брой айсберги, които се откъсват в близките води.
В понеделник Тръмп отново поиска Гренландия да бъде предадена на САЩ, защото Дания не може да я защити от Русия и Китай, според норвежката преса.

Въпреки че Гренландия е територия на Дания, споразумение от 1941 г. вече разрешава разширяването на съществуващите военни съоръжения на острова от страна на САЩ. В предишни десетилетия Америка е управлявала десетки бази там.

Пълен контрол над острова

Администрацията на Тръмп заяви, че е необходим пълен контрол над острова, за да се предотврати използването на Гренландия като пропускателен пункт при нахлуване в Северна Америка от големи противници като Русия и Китай.

Въпреки че е на около 8000 километра от Гренландия, през януари 2018 г. Китай заяви, че е "близо до арктическа държава“, за да оправдае интересите си в региона, включително проучването на природните ресурси на Гренландия и използването на нейните корабни пътища.

Проучването, публикувано в Geology, открива меки седиментни слоеве под голяма част от Гренландския леден щит, но отбелязва, че те не са разпределени равномерно, като пясъците варират от много тънки слоеве с дебелина около 4,5 метра до места, където хлъзгавата пръст е с дълбочина 300 метра.
Най-дебелите седименти са били предимно в райони, където дъното на леда е по-топло и по-влажно, докато по-тънки слоеве или никакви седименти не са се появявали в по-студени, замръзнали зони - което обяснява защо те не се разпадат толкова бързо.

"Ако повече разтопена вода достигне дъното, тези седименти могат допълнително да намалят здравината, да ускорят потока на леда и да увеличат загубата на лед в океана“, предупреди Янг в изявление.

"Това означава, че някои региони на Гренландия може да са по-уязвими към изменението на климата, отколкото предполагат настоящите модели", споделя ученият.

Що се отнася до добива на ресурсите на Гренландия, проучване от 2022 г. в The Cryosphere установи, че настоящите сондажи ограничават къде може да се извършва добив, като е необходима твърда повърхност като замръзнала скала, за да се поддържа стабилното място за сондиране.

В проучване от 2024 г. в Annals of Glaciology изследователите установиха, че подобни условия, които са провалили сондажите в Антарктида, биха могли да причинят сериозни проблеми за бъдещи кампании за благородни метали в Гренландия, чието придобиване Тръмп е определил като приоритет.

"Пробиването през подледникови седименти и глинени покривни наслаги може да забави сондажите и значително да повлияе на времето, необходимо за достигане до скалната основа“, пише международният екип за пробиване.

По-конкретно, стотици метри пръст и пясък могат многократно да запушат сондажните коронки, което води до по-бавен напредък, повреда на оборудването и необходимостта от често спиране на операциите в нестабилни зони.

Изследователският екип на Янг е събрал данни за вибрациите от земетресения от 373 мониторингови станции, разположени в Гренландия през последните две десетилетия.

Те са анализирали как тези вибрации са се разпространявали през леда и земята отдолу, търсейки закъснения в сигналите, които предполагат мек слой между леда и твърдата скала.

Чрез сравняване на реалните данни с компютърни модели само на лед върху скала, те са разкрили къде и колко дебел трябва да е скритият седиментен слой, за да обясни закъсненията в сеизмичните показания.