Защо Полярният кръг е в полезрението на всички?

През по-голямата част от записаната история, ледената необятност на Арктика се считаше за място с фантастична отдалеченост. През последните десетилетия обаче глобалното затопляне промени региона и неговите диви местности, които някога бяха вечно замръзнали, започнаха да се размразяват.

С отстъпването на леда малко по малко всяко лято се разкриват богати природни ресурси от Беринговия проток до Баренцово море, както и възможности за навигация, които някога изглеждаха немислими. Но с тези възможности се появява и потенциалът за военен конфликт, пише The Times.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп иска Гренландия. Русия и Китай тестват американските отбранителни системи около Аляска. Руският полуостров Кола, намиращ се на прага на НАТО, граничещ с Норвегия и Финландия, е осеян с подводни бази и експериментални ядрени оръжия.

Северът се превръща в арена на сериозна конкуренция между суперсилите, с последствия, които ще се усетят в цяла Европа и отвъд нея.

Огромните запаси от въглеводороди в Арктика бяха за първи път експлоатирани преди малко повече от век.

Оттогава енергийните конгломерати станаха толкова опитни в добива на изкопаеми горива в трудни условия в региона, че Арктика вече дава около една десета от световните запаси от петрол и една четвърт от природния газ.

Но потенциалът е много по-голям. Американската геоложка служба оценява, че в Далечния Север има до 47 трилиона кубически метра неизползван газ – около една трета от общия обем в света – и 90 милиарда барела петрол, което надвишава доказаните запаси на Русия и Америка.

Затоплянето на моретата прави сондирането в открито море все по-изгодно. През 2013 г. Газпром построи първата голяма „устойчива на лед“ нефтена платформа в Арктика в Печорско море, близо до архипелага Новая Земля.

Последваха и други офшорни проекти, предимно в Русия, но също и с участието на норвежки кораб, който добива нефт от находището Йохан Кастберг в Баренцово море.

От 19 век в гигантския комплекс Кируна в Арктика, северно от Швеция, се добива желязна руда, а от 1920 г. в Норилск, Сибир, се добиват никел, злато и други метали.

През декември Гренландия издаде лиценз на GreenRoc, минна компания със седалище в Лондон, за добив на графит от остров Амицок,

близо до южния край на територията. Американска фирма чака разрешение за добив на редки земни елементи в съседство.

Геополитическата конкуренция се засилва. Китай, който няма територия в Арктика, но се представя като „близка до Арктика сила“, е инвестирал в руски проекти за добив на въглеводороди в Далечния Север и се опитва да стъпи в южната част на Гренландия.

Ако погледнете отгоре глобуса и проследите най-краткия морски маршрут от Източна Азия до Европа, ще видите, че той не минава през Панамския или Суецкия канал, а през Арктика.

Моряците и изследователите започнали да търсят Североизточния проход над Русия още през 1490-те години. От началото на 20-ти век корабите вече могат да плават по този маршрут, макар и само с ескорт от ледоразбивачи.

През октомври Китай стана първата страна, която стартира редовна контейнерна линия между Китай и Европа през Североизточния проход. Корабът „Истанбул Бридж“ завърши първото си пътуване, превозвайки слънчеви панели и кукли „Лабубу“.

Пътуването му от Нинбо до Феликсстоу отне само 20 дни, което е половината от времето, необходимо обикновено за пътуване от Китай до Европа през Суец, и е сравнимо с времето, необходимо на товарния влак.

Морският лед в Арктика сега се оттегля през лятото до такава степен, че повече от 50 товарни кораба са го прекосили без ледоразбивачи от първото такова пътуване през 2017 г. Дори яхти понякога правят това пътуване.