Как технофобът Путин доведе Русия до капитулация в надпреварата с изкуствен интелект

Путин е човек, който обича да пише на хартия. Той не притежава смартфон. Рядко използва интернет. Докато британските министри в Уайтхол координират политиката си чрез WhatsApp, господарят на Кремъл управлява Русия чрез банка от криптирани стационарни телефони на бюрото си.

Водена от такъв технофоб, чудно ли е, че Русия изостава от конкурентите си в надпреварата за разработване на изкуствен интелект?

Проучване, публикувано през ноември от Станфордския университет, класира 36 държави по обща сила на техните индустрии с изкуствен интелект. Русия се нареди на 28-мо място, след всяка голяма световна икономика, пише The Times.

Съединените щати, Китай и Индия - държави, които Москва би искала да смята за свои геополитически конкуренти - бяха класирани на първо, второ и трето място. Но дори по-малки държави като Люксембург, Белгия и Ирландия бяха поставени по-високо в списъка.

Класацията отчита инвестициите на всяка държава в научноизследователска и развойна дейност, както и дълбочината на нейния талантлив фонд. Русия няма компании сред 100-те най-добри технологични фирми в света по пазарна капитализация. Нито един от нейните университети не се появява сред 200-те най-добри глобално класирани изследователски институции за изкуствен интелект, камо ли сред 100-те най-добри.

Колко изостанала е Русия, беше показано през ноември на технологично събитие в Москва. Първият хуманоиден робот с изкуствен интелект в страната беше представен, само за да се провали мигове след като се олюля на сцената.

Подобни срамни ситуации контрастират с постиженията на съветската епоха. От програмата за електрификация на Ленин в началото на 20-те години на миналия век до пионерското пътуване на Юрий Гагарин в орбита, технологичният напредък беше неразделна част от съветския проект, средство за бърза индустриализация и успешна конкуренция по време на Студената война.

По-голям акцент беше поставен върху изучаването на дисциплини като инженерство и математика, а не върху хуманитарни предмети, които бяха по-склонни да породят несъгласие.

И до днес руските университетски студенти редовно се класират на първо място в Международния колежански конкурс по програмиране, ежегодно състезание, което противопоставя екипи от компютърни учени от цял ​​свят.

Докато съветските лидери можеха да видят ползата от сателити или ядрен арсенал, Путин изглежда гледа на дигиталните иновации на 21-ви век като на предизвикателство

към авторитета си и веднъж определи интернет като „проект на ЦРУ“.

По време на неговото ръководство обхватът на интернет, достъпен за руснаците, бавно намалява. Instagram, YouTube, Facebook и X вече са забранени.

Вероятно вдъхновен от спирането на интернет връзката в Иран, тъй като протестите срещу режима нарастваха, тази седмица Кремъл предложи допълнително законодателство за разширяване на правомощията на ФСБ, агенцията за сигурност, което ѝ позволява да спира почти всички форми на комуникация по прищявка.

 „Използването на интернет в Русия се превръща в вид лукс“, каза Владислав Иноземцев, руски икономист и съосновател на Центъра за анализ и стратегии в Европа. „Правителството подхранва култура, която всъщност е много агресивно против технологичния напредък в дигиталното пространство. Технологията за изкуствен интелект и високотехнологичните технологии като цяло изискват много независими стартиращи компании и добър инвестиционен климат. Но в Русия компаниите се страхуват да инвестират в нови технологии. Защото, ако инвестицията ви се провали и сте имали държавна подкрепа, може да се окажете обвинени в неправомерни действия – подкуп, злоупотреба и т.н.“

Дори и тази инвестиция да се изплати, съществува риск получената технология да обиди Кремъл.

„Алис“, руският отговор на Chat GPT — който също не е наличен — беше наречен страхливец от бившия президент Дмитрий Медведев, защото отказа да отговори на въпрос за паметниците в Украйна на Степан Бандера, крайнодесния националист, който ръководеше въстание срещу съветските сили.

Яндекс, собственикът на най-голямата руска търсачка и създател на „Алис“, очевидно е решил, че е по-безопасно да се въздържа от всеки въпрос, считан за политически спорен.

Режимът обаче е повече от щастлив да използва силата на изкуствения интелект в области, където се счита за полезен.

Москва също така използва генериращ изображения изкуствен интелект, за да създава дийпфейкове за пропагандни цели, включително видеоклипове, за които се твърди, че показват плачещи украински войници, които се предават на фронта.

Но всяка полза, която Русия може да получи от изкуствен интелект във военната си кампания, е надмината от вредния ефект на войната върху по-широката ѝ индустрия с изкуствен интелект.

Само през 2022 г. около 100 000 ИТ специалисти са напуснали страната, което представлява 10% от технологичната работна сила. Санкциите направиха придобиването на компоненти много по-трудно.

Миналата година Радио „Свободна Европа“ съобщи, че Сбербанк, държавният гигант във финансовите услуги, е успял да закупи само 9000 графични процесора – критичната съставка за технологиите, задвижвани от изкуствен интелект – от нахлуването в Украйна през 2022 г. Microsoft е закупил почти 500 000 само през 2024 г.

Ако изкуственият интелект иска да донесе отдавна очакваната трансформация в световната икономика, Русия рискува още по-голяма зависимост от своя съюзник Китай в дългосрочен план.