Как новата златна треска пренарежда световната икономика

В Тапия де Касариего, красива община на брега на Кантабрийско море в западната част на Астурия, жителите от години следят цената на златото. „Спомням си, че когато през 2008 г. за първи път премина 1000 долара за унция, всички се уплашихме“, разказва пенсионираният геолог Еваристо Алварес. Той е член на асоциация, която се противопоставя на проекта, който от две десетилетия се опитва да отвори там – засега без успех – мина за експлоатация на това, което се смята за най-голямото находище на злато в Европа. „Представете си напрежението сега, когато унцията 31,1 грама струва почти 5000 долара“, добавя той за огромното покачване на цените през последните месеци. Това покачване държи на мобилния си телефон и Диего Рамос, млад мъж от колумбийски произход, който работи в кол център в Мадрид и има спестявания, свързани със златото, пише испанският El Pais.

В южната част на Швейцария Симоне Кноблох, оперативен директор на Valcambi, една от най-важните рафинерии за благородни метали в света, разказва, че там обикновено усещат с известно закъснение пиковете на ентусиазъм, поради натовареността на работата: „Пандемията създаде лудо търсене на кюлчета и това се повтори в края на 2024 г., началото на 2025 г., след избора на Доналд Тръмп“.

Всъщност вторият мандат на президента на САЩ бележи началото на година на неконтролируеми увеличения, които разбиха всички рекорди на цената на метал, считан за убежище по превъзходство в периоди на икономическа несигурност, поради неговата редкост, физическата му стойност и историческата му приемливост. Една година, в която в един малък кът от света, наречен Мбал, в източната част на Камерун, на 10 000 километра от Вашингтон и на около 4500 от Астурия, директорът на училището, Серж Абуи, е видял броят на новите ученици да се намалява наполовина, защото златните мини в околността поглъщат все повече работна ръка и много деца покриват това търсене.

През историята хората „са били опиянени, обсебени, унижени и възвишени“ от него, обяснява икономистът Питър Л. Бърнстийн в книгата си „Златото, история на една обсесия“. И продължава:

„Златото е мотивирало цели общества, разрушило икономики, определило съдбата на крале и императори, вдъхновило най-красивите произведения на изкуството, провокирало ужасни действия на един народ срещу друг и накарало хората да понасят тежки лишения с надеждата да намерят мигновено богатство и да сложат край на несигурността”.

И тъй като именно несигурността преобладава в света в наши дни, изглежда логично, че много анализатори смятат, че тази нова златна треска ще продължи, въпреки спада в цената му през последната седмица, след като няколко дни по-рано достигна гигантския рекорд от 5600 долара за трой унция (средната международна норма). Въпреки спада, в петък златото затвори на 4964 долара, което е с почти 90% повече от началото на 2025 г. и с 15% повече от началото на тази година. Всъщност, въпреки последните колебания, има хора, които настояват, че сме само в началото на нов голям цикъл на експанзия.

Изглежда, че светът отчаяно търси нещо солидно (и ако е възможно, блестящо), за което да се хване в тези времена на геополитически напрежения, идеологическа несигурност и виртуални реалности, които носят надежда и заплахи в еднаква степен.

Водени от Китай, редица страни се придържат към златото като алтернатива на долара

– от 2022 г. насам те са удвоили търсенето си в сравнение с предходните четири години, според Световния съвет за златото – било то поради стратегически интереси, поради страх, че санкции като тези, наложени на Русия след нахлуването в Украйна, могат да засегнат и тях, поради липса на доверие в системата... Или поради всичко това заедно.

Каквото и да е, говорим за пътуване до сърцевината на земята (или до дъното на повече или по-малко огромни сейфове), но по пътя си влияе върху хода на световната икономика, международните отношения, върху индустрия, която движи стотици милиони евро годишно, която пряко засяга (за добро или за лошо) живота на стотици хиляди хора и, разбира се, привлича най-мрачните личности: незаконният добив на злато е заменил кокаина като основен източник на доходи за някои латиноамерикански престъпни групи, според Интерпол. Едно пътуване, което сме решили да опишем, от находището до гражданина, който отваря мобилно приложение, за да инвестира спестяванията си в златото.

Ще започнем с качване в 4×4 в средата на идилична заснежена местност в североизточна Швеция, на път да се спуснем на повече от 700 метра дълбочина в търсене на точното място, където в момента извличат злато от земята в мината в Канкберг, собственост на компанията „Болиден”. Там, от кабината си, миньор управлява машина, която пробива стената в галерия с височина около шест метра. В извличания материал не се усеща злато, още по-малко тези зърна, които всички сме виждали във филмите. След няколко хилядолетия на алчност – изчислено е, че през цялата история са извлечени около 216 000 тона, а оставащите запаси възлизат на между 50 000 и 64 000 тона – по-голямата част от това, което се добива сега, се появява в много малки количества, смесено с всички видове материали, от които трябва да се изчисти чрез механични и химични процеси. Ето защо, за да бъде рентабилно да се отвори златна мина, обикновено златото се появява смесено в находището с някакъв друг ценен минерал или метал.

Но добрите новини за сектора често са тревожен сигнал за другите, поради въздействието им върху ландшафта и околната среда и поради дългия им списък от вреди под формата на замърсяване и загуба на човешки животи. Самата Болиден е известна в Испания с разрушаването на басейн за отпадъци през 1998 г. в Азналколяр, което причини замърсяване, достигнало до границите на Доняна. Нилсон подчертава, че техниците са били оправдани, че испанското им дъщерно дружество е похарчило 115 милиона евро за почистване на по-голямата част от разлива и че съдът ги е освободил от плащането на 89 милиона евро, които им е поискала Андалуската областна управа. Въпреки това различни екологични организации продължават да посочват този случай – компанията пое отговорността само за почистването на зоната в непосредствена близост до мината – като пример за безнаказаността на минните компании.

Истината е, че тази катастрофа беше повратна точка за Болиден, тъй като заедно с понижението на цените на металите, тя ги доведе до ръба на фалита, от който ги спаси промяна в акционерната структура през 2001 г. Новите собственици решиха да променят курса, като се отказаха от всичките си проекти извън Европа, дадоха приоритет на социалните и екологичните ангажименти и преместиха седалището си, което тогава беше в Канада, в Швеция, където компанията беше основана през 1924 г.

Тя е създадена много близо до Канкберг, в околностите на град Скелефтео, с мина за добив на злато, която до днес е била последвана почти без прекъсване от мини от всякакъв вид. В момента те са три: освен Канкберг, Кристинеберг и Ренстрьом. След толкова години жителите на района съжителстват естествено с минното дело като цяло и в частност с компания, която от десетилетия е един от големите работодатели в регион с по-малко от осем жители на квадратен километър. Най-близкото населено място до мината в Канкберг е малка група къщи, която носи същото име като мината.

Еваристо Алварес е геолог и дълги години е бил библиотекар в Минно-геоложкия факултет на Университета в Овиедо, така че добре познава въздействието на този промишлен сектор върху територията. Той твърди, че колкото и някои да се ослепяват от блясъка на златото, това би било разорително за селото, което едва ли би видяло печалби – „те биха отишли при четиримата промотори и акционерите“ –, но би поело екологичните и социалните разходи от експлоатацията, поради консумацията на вода, въздействието върху ландшафта и опасната обработка на токсични отпадъци, както и възможната загуба на работни места.

Именно заради прехраната си много хора в селото се страхуват, че мината ще бъде отворена.

И ако всяка новина за мината в Тапия де Касариего е удар за агенцията за недвижими имоти на Пара, то всяка публикация за нов рекорд в цената на златото е последвана от наплив на клиенти в магазина на Degussa на улица Веласкес в Мадрид. Дори с опашки на тротоара, разказва Джулио Буонкоре, директор на този клон на германската мултинационална компания за продажба на благородни метали.

Последният път беше миналата седмица, когато цената надхвърли 5000 долара. В Degussa продават монети и кюлчета от половин грам (на цена 89,90 евро) до килограм (на цена 137 202 евро), но обработват поръчки от институции и други частни лица (МСП, малки банки, семейни офиси) на стойност над два милиона евро.