Бил ли е руски шпионин Епстийн?

От полети до Москва до приятелства с кремълски чиновници, имейлите на покойния педофил повдигат тревожни въпроси за връзките му с Путин.

Пътуванията до Москва. Възторжените позовавания на Путин. Руските жени. Съюзниците, свързани с Кремъл. Използването на тайни камери. Исканията за информация.

Сред цялата мръсотия в досиетата на Епстийн е невъзможно да се пренебрегне очарованието на опозореният финансист към Русия и така наречения „компромат“. Това подтикна някои – от полския премиер Доналд Туск до британски политици и телевизионни водещи – да зададат необичайни въпроси за това дали той е бил агент на Кремъл.

Както Андрю Мар каза в радиопредаването си по LBC, тази мисъл изглежда „сензационна, конспиративна, като заговор на злодей от Джеймс Бонд в реалния живот”, но все пак, добави той, „има толкова много дим, който се вие”.

Някои от тези, които са запознати с руското шпионаж, са сигурни, че Епщайн е имал връзки с този свят, пише The Telegraph.

„Моите източници в Америка ми казват, че... Епстийн е бил вербуван още през 70-те години от фигури от руската организирана престъпност в Ню Йорк, и от този момент нататък неговата информация и оперативни техники са били използвани“, каза Кристофър Стийл, бивш шеф на отдела за Русия в MI6.

Едно нещо е ясно от последната част от файловете на Епстийн, публикувани от Министерството на правосъдието на САЩ (DOJ) – осъденият педофил е бил запленен от Русия и по-специално от нейния лидер Владимир Путин.

Имейли показват, че Епстийн Епщайн е пътувал до страната няколко пъти през 2000-те години, когато Путин за първи път е дошъл на власт, а името на руския лидер се появява повече от 1000 пъти в документите. Те разкриват, че Епстийн е направил многократни опити през 2010-те години да организира среща с него. В същото време той продължава да привлича световната елита, включително хора като Питър Манделсън и Андрю Маунтбатън-Уиндзор, в своята разрастваща се мрежа от пари и влияние.

Изглежда, че той е постигнал целта си веднъж, през септември 2011 г., когато финансистът получава имейл от неизвестен сътрудник, в който се споменава „среща с Путин“ по време на предстоящо пътуване до Русия.

Най-близкото до среща, до което Епстийн изглежда е стигнал, е било през май 2013 г. Този месец Епстийн си изпратил напомняне да „подготви документа за Путин“.

Приятелството с възпитаник на ФСБ

Няма публично достъпни доказателства, че Путин някога е искал такава среща. Всъщност няма доказателства, че двамата са се срещали след 2011 г., въпреки че Епщайн продължава да търси аудиенция с руския лидер поне до юни 2018 г., 14 месеца преди смъртта си в затвора в Ню Йорк, когато пише отново на Ягланд, за да каже:

„Бих се радвал да се срещна с Путин“.

Но фактът, че Епстийн е поставил толкова взискателни условия, е интригуващ. Какво би запълнило три часа разговор? Дали това е признак за работни отношения? Или просто погрешно усещане за собствената му важност? Както винаги с Епщайн, трудно е да се каже – самите файлове често пораждат толкова съмнения, колкото и разкриват, дори съдържат твърдения от поверителен информатор на ФБР, че Епщайн всъщност е бил израелски разузнавателен агент, работещ за Мосад.

Очевидно е обаче, че той е поддържал връзки с лица, свързани с Кремъл. От средата на 2014 г. нататък Епстийн развива отношения с възпитаника на Академията на Федералната служба за сигурност на Русия Сергей Беляков. През май същата година Беляков, който по това време е заместник-министър на икономическото развитие на Русия, пише на Епстийн:

„Нашата среща беше наистина интересна за мен! Не познавам много хора като вас, които могат да отворят нови хоризонти и перспективи.“

Малко след това Епстийн кани Беляков на вечеря в седеметажната си къща в Ню Йорк.

На няколко пъти от 2015 г. нататък Беляков кани Епстийн да присъства на ежегодния Международен икономически форум в Санкт Петербург, за чието провеждане е бил назначен.

Епстийн, от своя страна, представя Беляков – когото нарича „моят много добър приятел“ – на други хора от своя кръг, включително технологичния милиардер Питър Тийл и Барак.

През юли 2015 г. Епстийн се обърна към Беляков за помощ.

„Имам нужда от услуга [sic]“, каза той. „Има една рускиня от Москва. Тя се опитва да изнудва група влиятелни бизнесмени в Ню Йорк. Това е лошо за бизнеса на всички замесени... Имаш ли предложения?“

Беляков бързо се съгласява да помогне, обещавайки да се срещне с човек, който познава въпросната жена.

На следващата година Беляков се свързва с Епстийн, за да му съобщи, че е заел нова длъжност в руския суверенен фонд, ръководен от ключов съюзник на Путин, Кирил Дмитриев.

„Ще направя всичко, което е от полза за теб“, пише Епстийн на Беляков в имейл, изпратен седмица по-късно.

В същото време Епстийн се опитва да спечели благоразположението на Виталий Чуркин, дългогодишния руски посланик в ООН в Ню Йорк.

Към 2016 г. отношенията им бяха достатъчно близки, за да се срещат редовно на кафе сутрин и Епщайн да предложи на сина на Чуркин, Максим, помощ за кариерата му в американския финансов сектор. В текстови съобщения Епстийн подчертава, че участието му трябва да бъде „поверително“.

Чуркин, който почина внезапно от сърдечна недостатъчност през февруари 2017 г., се съгласи и му благодари, че е „страхотен учител“ за Максим.

Прокремълският младежки активист

Документите сочат, че Епстийн може да е имал контакти с Олег Дерипаска, руският метален олигарх и сътрудник на Путин, който също е свързан с Манделсън. Имейли сочат, че опозореният велик човек от Лейбъристката партия се е обърнал към офиса на Дерипаска за помощ, за да получи руска виза за Епстийн през 2010 г.

Няма индикации, че Манделсън е знаел защо Епстийн е искал визата, а по-нататъшната кореспонденция сочи, че тя не е могла да бъде получена, което е довело до отмяната на пътуването.

Не е ясно също дали Епстийн и Дерипаска са се срещали някога. Прессекретарят на Дерипаска заяви пред Bloomberg миналата седмица, че той не познава лично Епщайн.

Документите разкриват, че Епстийн е подал отново заявление за руска виза през 2018 г. През март следващата година, само няколко месеца преди да бъде арестуван по обвинения в трафик на хора с цел сексуална експлоатация, неговият екип от адвокати е попитал за прехвърлянето на валидната му руска виза в нов паспорт.

Друго име, което се появява често, е Маша Дрокова, бивш говорител на „Наши“, младежко движение, ръководено от Кремъл и създадено от пиара на Путин, Владислав Сурков, за да осигури улична сила срещу потенциални продемократични „революции“.

Тя се премества в САЩ в началото на 2010 г., преоткрива себе си като рисков капиталист и се дистанцира от Путин. През 2017 г. тя е представена на Епстийн по имейл като „изключителна и много успешна за младата си възраст дама, която ще се радва да се срещне с вас и да ви покаже настоящия си план за завладяване на света“. Подателят на този имейл е бил редактиран от Министерството на правосъдието.

Маша Дрокова, бивш говорител на младежко движение, ръководено от Кремъл, е била медиен мениджър на Епщайн след осъждането му през 2008 г. за трафик на деца с цел сексуална експлоатация.

До декември същата година Епщайн плаща за престоя й и на нейна приятелка в хотел „Фоур Сийзънс“ в Палм Бийч. Взаимоотношенията им изглеждат отчасти професионални, отчасти флиртуващи. Тя действа като медиен мениджър и му дава съвети как да почисти публичния си имидж след осъждането му през 2008 г. за трафик на деца с цел сексуална експлоатация. В един момент той й иска голи снимки. Не е ясно дали тя се е съгласила.

Дрокова, която твърди, че е отказала руския си паспорт и не е могла да се върне, заяви тази седмица, че Епстийн я е „използвал” в момент, когато тя се е страхувала за безопасността си, поради преследването на дисиденти в чужбина от Русия.

Тази версия не остава без опровержение. Руски опозиционни фигури твърдят, че изтеклите файлове показват, че Дрокова е продължила да посещава Русия редовно до 2021 г. – включително участието си в икономическия форум в Санкт Петербург през 2019 г. – и че изглежда все пак е запазила руския си паспорт.

Теорията за руския шпионин се върти преди всичко около „компромат“ – събирането на компрометиращ материал, който да се използва за манипулация и изнудване. Има много твърдения, че Епстийн е събирал такъв материал.

През 2014 г. Епстийн наредил на персонала да купи „три скрити камери с детектор за движение, които записват“. Имейли сочат, че те са били инсталирани в имението му в Палм Бийч, Флорида.

В същия ден, в който скритите камери били закупени, Епстийн получил имейл от лице, чието име е било заличено.

„Не забравяй за какво говорихме, ако искаш да поставиш камери в къщата. Трябва да се направи много дискретно. Руснаците може да се окажат полезни“, се казва в него.

Кои са „руснаците“ не е ясно. Те не се споменават отново в разговорите за камерите. Но това е първото потвърждение на предишни непотвърдени информации, че Епстийн е инсталирал скрити записващи устройства, необходими за заснемане на секс касети.

Освен това е ясно, че това е човек, който е поставял изисквания към околните. През 2012 г. Епстийн се оплакал на Манделсън, че връзката им е „еднопосочна“, въпреки че последният изглежда е му предоставил поверителна информация за спасителния пакет на ЕС.

Друга кореспонденция в досиетата на Епстийн изглежда показва, че Маунтбатън-Уиндзор е предал поверителни подробности за инвестиционни възможности на Епщайн по времето, когато е бил правителствен търговски пратеник.

Андрей Солдатов, руски разследващ журналист, казва, че е ясно, че Епстийн е провеждал „операция“, и добавя, че ключовите въпроси сега са:

„Какво са знаели руските агенции за това? И до каква степен са мислили да го експлоатират?“

Тревожни сигнали за Запада

Всяко разследване на Епстийн трябва да се ориентира в мъглата от слухове, тайна и неговата собствена склонност към самовъзвеличаване.

През ноември 2017 г., например, двама агенти на ФБР разпитаха „поверителен източник“, който им каза, че Епстийн е „финансовият мениджър на Владимир Путин“. Нищо друго в досиетата не подкрепя това необичайно твърдение.

Но Епстийн явно се е опитвал – отчаяно – да се доближи до Кремъл.

Може би това е довело до връзки с руските разузнавателни служби. Също така е възможно, както подозира Туск, Епстийн да е ръководел операция, която от самото начало е била организирана от руските тайни служби.

Каквато и да е истината, случаят трябва да бъде тревожен за Запада.