Какво Вашингтон не разбира за арменския геноцид

Повече от век систематичното унищожаване на 1,5 милиона арменци от Османската империя е установен исторически факт, признат от учени и безброй държави по света. И все пак в кулоарите на американската власт тази трагедия отдавна служи на различна цел: като удобен, циничен, двупартиен политически футбол, за да се справят със сложността на преговорите с капризния съюзник Турция.

В продължение на десетилетия както републиканските, така и демократичните администрации поддържаха мълчалива политика на помирение и избягване, рядко използвайки думата „геноцид“, за да опишат зверствата от 1915 г., събитие, което турското правителство продължава да отрича. Обосновката не се коренеше в историческо съмнение, а по-скоро в стратегическо удобство и политическа целесъобразност. Казано по-просто, Турция, съюзник в НАТО, беше смятана за твърде важна, за да бъде обидена и впоследствие беше третирана с детски ръкавици.

И при двете партии въпросът беше официално внесен за дебат в Конгреса само когато беше политически изгоден или използван като маневра за извличане на отстъпки. Когато Съединените щати се нуждаеха от сътрудничеството на Турция в Близкия изток, арменският геноцид беше потулен. Когато отношенията се влошиха заради покупката на руски ракети или конфликтите в Сирия, изведнъж моралният императив за признаване на геноцида стана първостепенен и законодателен приоритет.

Администрациите на Бил Клинтън и Джордж Буш, например, активно работиха за отлагане на резолюции, признаващи геноцида, за да поддържат силни отношения с Анкара. Въпреки обещанието си да признае геноцида като кандидат, президентът Барак Обама промени курса си, след като встъпи в длъжност, като администрацията му активно лобираше срещу признаването, за да избегне разстройване на Турция, пише за TNI Стефан Печдималджи, комуникационен стратег.

Тези промени доказват, че за много политици това не е въпрос на човешки права,

а инструмент за транзакционна дипломация и компромиси. Когато признанието отразява геополитическо разочарование, а не стабилен етичен ангажимент, то сигнализира на деспотите, че самата история е предмет на преговори.

Резолюциите на Конгреса от 2019 г. за признаване на геноцида, приети с огромно мнозинство и в двете камари на Конгреса, бяха ясен пример за използване на историята като политическа тояга, провокирано по-скоро от разочарование от военните действия на Турция в Сирия, отколкото от внезапно двупартийно пробуждане на морален дълг.

Доналд Тръмп, в първия си мандат, продължи дългата традиция да избягва термина геноцид, като се фокусира върху лични и приятелски отношения с президента на Турция Реджеп Ердоган, само за да могат членовете на неговата партия да бъдат част от законодателния натиск, когато тези отношения се влошиха.

Президентът на САЩ Джо Байдън най-накрая прекъсна този цикъл през 2021 г., като стана първият президент на САЩ след Роналд Рейгън, който официално призна геноцида. Макар че това беше отдавна закъснял и исторически ход, времето му беше очевидно обвързано с желанието на неговата администрация да се дистанцира от Анкара, за разлика от това на неговия предшественик.

Дори днес транзакционният характер на този въпрос продължава. По време на посещението си в Южен Кавказ тази седмица, за да помогне за укрепването на постигнатото с посредничеството на САЩ мирно споразумение между Армения и Азербайджан, вицепрезидентът Джей Ди Ванс написа публикация в X, в която призна арменския геноцид, а след това я изтри, което оправдано предизвика голямо възмущение сред арменско-американската общност. Подобни действия показват, че историята може да се включва и изключва за дипломатически комфорт, което е обида към паметта на жертвите и предателство към принципите и ценностите, които Съединените щати твърдят, че отстояват.

Ето защо арменският геноцид не трябва да бъде разменна монета или инструмент за наказване на труден съюзник. Това е определяща, ужасяваща глава в човешката история. Време е и двете политически партии да спрат да третират тази трагедия като оръжие и да се отнасят към нея с моралната сериозност и уважение, които заслужава.