Апокалиптичните вярвания за "края на света“ стават все по-масови

Апокалиптичното мислене, някога свързвано главно с маргинални гласове, навлиза в масовото мислене, тъй като хората се борят с климатичната нестабилност, геополитическото напрежение и обезпокоителния възход на изкуствения интелект.

Нови изследвания показват, че усещането за предстояща гибел сега оцветява мирогледа на мнозина, които някога биха отхвърляли подобни тревоги като област на ексцентриците.

Проучването, в което са анкетирани над 3400 души в САЩ и Канада, разкрива изненадващо често срещана загриженост за края на света. В американската извадка почти една трета казват, че очакват светът да свърши още в рамките на техния живот.

И в двете страни хората си представят края по различни и понякога противоречиви начини: спекулират кога може да настъпи, каква сила или безумие може да го донесе и дали трябва да се страхуваме или да го приветстваме.

Изследователският екип заяви, че тези вярвания са тясно свързани с начина, по който хората интерпретират големи глобални заплахи като изменението на климата, пандемиите, ядрените конфликти и нововъзникващите технологии.

"Вярата в края на света е изненадващо често срещана“, каза водещият автор д-р Матю Бълет от Университета на Британска Колумбия.

"Това значително влияе върху начина, по който хората интерпретират и реагират на най-належащите заплахи, пред които е изправено човечеството“, добави авторът на изследването.

Д-р Бълет и неговите колеги от UBC разработиха психологическа мярка за вярванията за края на света, като идентифицираха пет ключови "измерения на апокалипсиса“, които имат значение за начина, по който хората мислят и действат. 

Те са: 

- Възприемана близост (колко скоро ще настъпи краят)
- Антропогенна причинно-следствена връзка (дали хората ще я причинят)
- Теогенна причинно-следствена връзка (дали божествени или свръхестествени сили ще я причинят)
- Личен контрол (колко влияние има човек лично върху резултата)
- Емоционална валентност (дали краят в крайна сметка ще бъде добър или лош)

“Различните наративи, в които хората вярват за края на света, могат да доведат до много различни реакции на обществените проблеми“, смята д-р Бълет.

“Някой, който вярва, че хората причиняват апокалипсиса чрез изменението на климата, ще реагира много различно на екологичната политика, отколкото някой, който вярва, че последните времена се контролират от божествено пророчество”, споделя ученият.

Изследването също така подчертава значителни различия между различните религиозни деноминации

“Всички са съгласни с едно нещо: Ние, хората, играем важна роля в съдбата на нашия вид. Това важи както за религиозните, така и за нерелигиозните. Имаше обаче и доста големи различия между религиозните деноминации. Тези различия сочат как религията – и културата в по-широк смисъл – могат да оформят начина, по който фундаментално гледаме на света и нашето колективно бъдеще”, казва още авторът на изследването.

Едно от най-поразителните прозрения на изследването се крие в това как тези апокалиптични вярвания оформят готовността на хората да действат – или в много случаи, любопитния им отказ да го направят.

Участниците бяха помолени да обмислят пет категории глобален екзистенциален риск, идентифицирани от Световния икономически форум: икономически, екологичен, геополитически, обществен и технологичен.

Тези, които бяха убедени, че човечеството ускорява собствената си гибел, бяха склонни да виждат тези опасности като по-остри и бяха много по-склонни да подкрепят мащабни, дори драстични мерки за справяне с тях.

Междувременно тези, които вярваха, че краят ще бъде организиран от божествени сили, се оказаха значително по-малко склонни да подкрепят каквито и да е превантивни действия, като човешката намеса на практика се свеждаше до безполезен жест срещу вече задействан космически график, пише The Independent.

Д-р Бълет каза, че изследването идва в ключов момент, в който глобалната координация е от съществено значение, ако обществата искат да управляват нарастващите екзистенциални рискове, пред които е изправена нашата цивилизация.

Различните нагласи към заплахите, пред които сме изправени, “могат да създадат разногласия между културните групи, което затруднява координирането на отговорите на глобалните рискове, както в рамките на държавите, така и между тях“, каза той.

“Днес вярванията за [края на света] подкопават усилията за масова ваксинация срещу COVID-19. Страхът от климатичния апокалипсис подкопава мотивацията на младите хора да се справят с изменението на климата и да раждат деца”.

Но вместо да отхвърля апокалиптичното мислене като ирационално, д-р Бълет твърди, че разбирането на тези вярвания е от съществено значение за ефективната комуникация и разработването на политики в едно все по-разделено общество.

“Независимо дали някой конкретен апокалиптичен наратив е верен или не, той все още е от значение за начина, по който населението се изправя пред конкретни рискове“, каза той.

*Изследването е публикувано в Journal of Personality and Social Psychology.