Новата водна война: защо обезсолителните заводи в Персийския залив са най-опасната цел

Разширяването на войната между Иран и САЩ-Израел доведе до появата на множество карти на Персийския залив, които разкриват повредена енергийна инфраструктура, бомбардировки на американски бази и атаки срещу кораби, които се опитват да преминат през територията. На третия ден от конфликта Иран предприе една от своите ответни мерки, нанасяйки удари по пристанището Джебел Али в Дубай и Кувейт. Атаките, насочени срещу енергийната инфраструктура на тези страни, както и прехватването на ракети и дронове, доведе до падането на части от снарядите на няколко километра разстояние, повреждайки десалинизационни инсталации в района. Това събитие постави в тревога експертите, които предупредиха за опасността Персийският залив да се превърне в зона на военни действия точно там, където се намират десалинизационни заводи, които ежедневно снабдяват с вода такава суха, засегната от сушата и ефектите от климатичните промени регион, пише El Mundo.

Както Иран, така и арабските страни от Персийския залив разчитат на тези системи за доставката на голяма част от питейната вода, която милиони граждани използват ежедневно. Според публикация на Арабския център във Вашингтон, държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (съставен от всички правителства в региона с изключение на Иран и Ирак)произвеждат 40% от общото количество обезсолена вода в света. Допреди пет години Иран разполагаше с равномерна система за водочерпене от реки, язовири, подземни водоносни пластове и десалинизационни съоръжения. Въпреки това сушата е намалила язовирите до по-малко от 10 % от капацитета им, което е екстремна ситуация, която е накарала президента на страната, реформатора Масуд Пезешкиан, да обмисли преместването на Техеран в зона, заобиколена от язовири или близо до десалинизационна станция. Климатичните промени са изсушили подземните водоносни пластове, принуждавайки страната да бъде по-зависима от десалинизационните инсталации. Въпреки това Иран продължава да бъде много по-малко зависим от тази инфраструктура в сравнение със съседните си страни.

Най-уязвимата страна поради зависимостта си от тази система е Кувейт,

където близо 90 % от ресурсите идват от десалинизационни инсталации, следвана от Оман с 86 % и Саудитска Арабия с 70 %.

 Процесът на отстраняване на морската сол от водата преминава през няколко етапа и различни инфраструктури, поради което атака, засягаща част от производствената верига, може да прекъсне напълно процеса, което увеличава уязвимостта на страната като цел на атаки в тази регионална война.

Миналата събота Иран обвини САЩ за атака срещу остров Кешм в пролива Ормуз, която засегна десалинизационна инсталация, която доставя питейна вода на около тридесет населени места. „Атаката срещу инфраструктурата на Иран е опасна акция с тежки последствия. САЩ създадоха прецедент, а не Иран“, предупреди иранският външен министър Абас Арагчи. Говорителят на Централното командване на САЩ Тим Хокинс отрече, че армията на страната му е замесена в тази атака. Ден по-късно Бахрейн заяви, че ирански дрон е ударил десалинизационна станция в района и обвини Иран в безразборни атаки срещу гражданска инфраструктура. Атаката не доведе до прекъсване на водоснабдяването и електрозахранването в страната, но предизвика тревога в региона поради възможността от ескалация на атаките, засягащи десалинизационните станции.

В дипломатическите телеграми, разкрити от Wikileaks преди две десетилетия, посолството на САЩ в Риад предупреди, че една единствена десалинизационна станция доставя 90% от питейната вода, от която се нуждае градът, поради което милиони хора „щяха да трябва да бъдат евакуирани в рамките на една седмица, ако станцията, нейните тръби или електрическата инфраструктура претърпят сериозни щети или бъдат унищожени“. След публикуването на тази дипломатическа телеграма саудитската монархия ускори развитието на своите десалинизационни инсталации и понастоящем експлоатира 32 инсталации на 17 стратегически места, в които произвежда около 25 % от световния капацитет на десалинизирана вода, според проучване на World Population Review. Въпреки диверсификацията, експертите предупреждават, че производството на питейна вода продължава да е изложено на риск в условията на настоящия конфликт, тъй като атака срещу други инфраструктури, като електропреносната мрежа, може да прекъсне това ежедневно производство, което е толкова важно за региона.