Оставката на Сарафов върна въпроса за съдебната реформа

Оставката на Борислав Сарафов не е просто кадрова новина от съдебната система. Тя се превърна в политически коментар и отново извади на повърхността един от най-болезнените въпроси в българския обществен живот - какво значи съдебна реформа, кой я иска и как я разбира.

В продължение на години темата за властта на главния прокурор разделяше политици, магистрати, граждански организации и европейски институции.

Имаше протести, взаимни обвинения и обещания за промяна. Но остана и усещането, че независимо от имената, моделът продължава да бъде същият.

Оздравяване, умиротворяване или нещо друго

След оттеглянето на Сарафов политическите реакции звучат повече от показателно.

Едни говорят за "начало на оздравяване" на системата.

Други предупреждават, че оставката не е реформа, а по-скоро опит за овладяване на общественото напрежение.

Трети виждат зад случващото се ново политическо пренареждане - прегрупиране на влияния, договорки и подготовка за следващата битка за контрол върху съдебната власт.

Защото въпросът отдавна не е само персонален.

Когато законът е "под" политическата власт

Случващото се идва в момент, в който темата за съдебната реформа отново е в центъра на политическия разговор.

Партиите отново говорят за промени в Конституцията, ограничаване на правомощията на главния прокурор, нов модел на Висшия съдебен съвет и механизми за контрол върху прокуратурата.

Но обществото вече е чувало подобни обещания неведнъж. Затова днес въпросите звучат още по-остро.

Доверието в правосъдието може да се върне само когато обществото повярва, че законът стои над политическата власт, а не под нея.

Съдебната реформа в България - на думи или с реални действия? Темата беше обсъдена в студиото на "Директно" по Bulgaria ON AIR със съдебните журналисти Ралица Гълъбова от платформите "Журито" и "Извън ефир" и Стефан Миланов от "Клуб Z".