Защо САЩ изпратиха дузина самолети след два руски бомбардировача близо до Аляска?

Докато американските военни са ангажирани в най-големия конфликт след нахлуването в Ирак през 2003 г., Русия провокира в Аляска. Миналата седмица американските военни изпратиха няколко стелт изтребителя, за да прехванат два руски разузнавателни самолета Ту-142 „Мечка“ близо до Аляска. Американските военновъздушни сили, с помощта на канадските военновъздушни сили, разгърнаха мощен отговор, за да идентифицират, наблюдават и прехванат разузнавателния самолет Ту-142 „Мечка“.

Северноамериканското командване на аерокосмическата отбрана (NORAD) разположи огромни сили срещу двата руски самолета: два изтребителя F-35A Lightning II на американските военновъздушни сили, два изтребителя F-22 Raptor, четири самолета-цистерни KC-135 Stratotanker, един самолет с въздушно предупреждение и управление (AWACS) E-3 Sentry, два канадски изтребителя CF-18 Hornet и един самолет-цистерна CC-150 Polaris.

На руските разузнавателни самолети не беше позволено да навлязат във въздушното пространство на САЩ или Канада.

„Руските самолети останаха в международното въздушно пространство и не навлязоха в суверенното въздушно пространство на САЩ или Канада. Тази руска дейност в зоните за идентификация на противовъздушната отбрана (ADIZ) на Аляска и Канада се случва редовно и не се разглежда като заплаха“, заяви NORAD в прессъобщение. „NORAD използва многопластова отбранителна мрежа от спътници, наземни и въздушни радари и изтребители за откриване и проследяване на самолети и информиране за подходящи действия. NORAD остава готов да използва редица варианти за отговор в защита на Северна Америка“, пише агенцията в прессъобщение.

Военният отговор на САЩ вероятно е бил толкова непропорционален – два изтребителя F-22 биха могли лесно да се справят с руските разузнавателни самолети – за да предаде посланието на Москва, че въпреки войната с Иран, американските военни са повече от способни да реагират със сила другаде по света, пише за TNI журналистът Ставрос Атламазоглу. 

Зоната за идентификация на противовъздушната отбрана на една държава ,

или ADIZ, не е същото като нейното суверенно въздушно пространство.

Американските военновъздушни сили не биха позволили на вражески самолети да навлязат в суверенното въздушно пространство на Америка – и ако го направят, при липса на смекчаващи вината обстоятелства, вероятно биха свалили самолета-нарушител. Вместо това, зоната за идентификация на противовъздушната отбрана започва там, където свършва суверенното въздушно пространство – обикновено на 12 мили от бреговата линия на държавата. ADIZ е определен участък от международното въздушно пространство, обхващащ от 12 до 300 морски мили от бреговата линия, който изисква лесна идентификация на всички самолети, влизащи в него. Зоната по същество предлага буфер между суверенното въздушно пространство на държавата и всеки влитащ самолет, давайки им време да прехванат и идентифицират тези самолети, преди те да влязат в действителното въздушно пространство на страната.

Сравнително често срещано е враждебните държави да проучват взаимно зоните за идентификация на противовъздушната отбрана, както за да ги принудят да вдигнат изтребители в отговор, така и за да тестват времето си за реакция в подготовка за евентуални кинетични действия. По-специално, китайски изтребители редовно преминават през зоната за разпознаване на противовъздушната отбрана на съседен Тайван през последните години, което е източник на значително разочарование за Тайпе.

Руският бомбардировач Ту-142 е морски разузнавателен и противолодъчен самолет, разработен на базата на турбовитловия стратегически бомбардировач Ту-95. Версията „MR“ на Ту-142 е специализирана в комуникации с подводници с балистични ракети.

Това е вторият път тази година, в който американски и канадски изтребители се изстрелват в бойна зона, за да прехванат руски самолети в зоните за идентификация на противовъздушната отбрана на САЩ и Канада. В миналото подобни нахлувания на руски разузнавателни самолети и стратегически бомбардировачи бяха малко по-чести. Вероятно обаче Кремъл в момента не желае да провокира администрацията на Тръмп с военна дейност, предвид липсата на интерес на президента Доналд Тръмп към войната в Украйна – липса на интерес, която е благоприятна за стратегическите цели на Русия – и непредсказуемите му реакции на възприемани обиди от други държави.