Мерките за горивата в Европа: "Истерична" реакция или подготовка за дълга криза?

Рязкото покачване на цените на петрола поради конфликта в Близкия изток принуди европейските правителства да направят серия от бързи, но разнообразни интервенции на пазара на горива. Въпреки че целят да смекчат инфлационния удар и да предотвратят недостига, тези мерки, от контрол на цените до рационализиране на потреблението, повдигат въпроса дали Европа реагира на кризата навреме или изпада в преждевременна паника.

Войната в Иран, която продължава от няколко седмици, доведе до рязко покачване на цените на петрола, които оттогава почти не са падали под 100 долара за барел. Ако този растеж е още по-драстичен, много експерти прогнозират мрачен сценарий, тъй като толкова високи цени на петрола биха направили практически всичко останало по-скъпо, което би причинило силен инфлационен удар.

През последните дни цената все още се колебае - понякога пада, понякога се покачва и до голяма степен зависи от изявленията на американския президент Доналд Тръмп за това дали конфликтът е приключил или споразумението е далеч.

Въпреки че ситуацията все още не се е превърнала в сериозна криза, покачването на цените на петрола е довело до покачване на цените на петролните деривати, така че моторните горива са значително по-скъпи. 

В Сърбия цената на дизела в момента е 212 динара за литър, докато цената на бензина е 188 динара, с държавни ограничения. Всъщност държавата намали акцизите с 60%, което отвори пространство цените за гражданите да бъдат по-ниски, докато реалната пазарна цена на дизела, според министъра на енергетиката Дубравка Джедович Ханданович, би била 270 динара.

Сърбия реши да изтегли част от петролните деривати от резервите, за да намали допълнително натиска, пишат от "Данас".

Европейските страни обаче реагираха различно на тази криза

Въпреки че много регулираха цените, за да не се прехвърля цялата тежест върху потребителите, някои отидоха още по-далеч.

Тъй като цените на бензиностанциите по магистралите в някои страни обикновено са по-високи, отколкото на други бензиностанции в страната, тази разлика сега излезе на преден план. Един такъв пример е Хърватия, където цените в момента са ограничени, така че евродизелът струва 1,73 евро, докато цената на бензиностанциите, разположени по магистралите, остава на пазарна цена и възлиза на 1,86 евро, защото тези държавни мерки не се отнасят за тях.

Словакия отиде най-далеч, като определи по-високи цени за превозни средства с чуждестранни регистрационни номера. Така че за всички чужденци цената на горивото е по-висока в тази страна.

Също така, Словения стана първата държава-членка на ЕС, която въведе нормиране на горивото, т.е. мярката, чрез която шофьорите са ограничени до максимална покупка от 50 литра гориво на ден. Фирмите и фермерите имат възможност да закупят 200 литра.

Следователно кризата в Близкия изток принуди европейските правителства да предприемат различни стъпки, които често изглеждат малко объркващи за гражданите и като "истерична" реакция на криза, която все още е в начален стадий.

Велко Миюшкович от Икономическия факултет в Белград обаче заявява за "Данас", че реакцията е била очаквано бърза и преди всичко защитна.

"Повечето правителства се опитват да печелят време и да предотвратят паника чрез комбинация от ценови контрол, акцизи, резерви и административни ограничения, докато някои страни вече въвеждат рационализация на продажбите. Това показва, че Европа не възприема тази криза като краткосрочно пазарно смущение, а като сериозен енергиен и политически риск", обяснява той. 

Най-често срещаният скрит ефект от подобни мерки, според него, е, че проблемът само временно се замразява, но не се решава.

"С течение на времето се появяват по-високи фискални разходи, прекъсвания в доставките, ценови разлики между регионите и допълнителен натиск върху пазара. В крайна сметка част от тежестта почти винаги се прехвърля върху други сектори чрез по-висока инфлация и по-бавен икономически растеж", посочва Миюшкович.

Според него подобни мерки са оправдани, когато има реална опасност от недостиг, внезапни скокове на цените и дестабилизация на пазара.

"Те са ефективни в краткосрочен план, защото защитават гражданите и икономиката от първия шок, но в дългосрочен план не могат да заместят пазара, нито да неутрализират глобалното покачване на цените на енергията. Колкото по-дълго траят, толкова по-скъпи са за бюджета и толкова по-вероятно е да причинят смущения другаде в системата", предупреждава Миюшкович.

Той обаче не смята, че подобни държавни мерки са преждевременни, защото, както подчертава, при кризи проблемът често е в късна, а не в ранна реакция.

"Ако кризата се задълбочи, държавите ще останат с още по-селективни интервенции - целенасочена помощ за транспорта, селското стопанство и промишлеността, допълнително използване на резерви, по-строг контрол върху износа и в краен случай по-широка рационализация на потреблението. С други думи, настоящите мерки са първата линия на защита и по-сериозни ограничения ще дойдат само ако смущенията продължат", обяснява той.

Според Миюшкович, по-високите цени на горивата по магистралите са отчасти икономически обясними.

"Разходите за правене на бизнес по магистралите често са по-високи и има различна структура на търсенето. При кризисни обстоятелства обаче подобна разлика лесно придобива политическо измерение, защото пътниците я възприемат като допълнителна тежест в момент, когато горивото вече е твърде скъпо. Следователно, формално е възможно да се оправдае разликата, но е трудно да се поддържа, ако стане твърде голяма", смята той.

Що се отнася до по-високите цени за чужденци, Миюшкович казва, че границата между управлението на кризи и потенциалната дискриминация е много тънка и може да бъде преодоляна бързо.

"Веднага щом мярката прави разлика въз основа на чуждестранните регистрационни номера или произхода на купувача, това вече не е просто управление на кризи, а може да се разглежда като дискриминационна практика. Държавите могат да се опитат да защитят вътрешното предлагане, но трябва да внимават да не нарушават основните правила на пазара", подчертава той.

Миюшкович предупреждава, че ограничаването на количеството гориво, което може да се купи на бензиностанцията, носи риск от "разцъфтяване" на черния пазар.

"Когато се въведе ограничение на количеството, част от търсенето се измества извън обичайните канали, особено ако има страх от недостиг или по-нататъшно увеличение на цените. Като краткосрочна мярка това може да има ефект, но ако продължи, почти сигурно насърчава свръхпродажбите и складирането", заключава той.