Буча, четири години по-късно: Защо Украйна не може да си позволи "руския мир“

На 31 март Украйна отбелязва четири години от освобождението на Буча, киевското предградие, чието име стана синоним на бруталността на руската окупация. За голяма част от света Буча остава един от определящите образи на ранната фаза на пълномащабното нахлуване.

За украинците това е напомняне какво означава руският контрол на практика.

Настоящият дипломатически процес, ако все още може да се нарече така, събра украински, американски и руски представители в различни формати, без да се създаде обща рамка или надежден път за прекратяване на войната.

Тези срещи все повече приличат по-малко на преговори, отколкото на паралелни разговори без цел.

Това не би трябвало да изненадва никого: Русия няма интерес от реално споразумение при условия, съвместими с украинския суверенитет. И все пак тя все още се възползва от видимостта на дипломацията. Застоялите преговори печелят време, облекчават натиска и запазват илюзията, че войната все още може да бъде разрешена чрез търпеливо ангажиране.

Украйна, за разлика от това, не може просто да се отдръпне. Киев разбира колко празни са много от тези срещи, но отказът от участие би дал на Москва лесна пропагандна победа и би рискувал да отчужди партньори, чиято подкрепа остава от съществено значение.

Изключение, което си струва да се отбележи

Размяната на затворници и завръщането на цивилни остават единствените ясно смислени резултати от този процес. От началото на 2026 г., на фона на дипломатическите усилия, включващи Украйна, Русия и Съединените щати, са върнати 650 военни и седем цивилни. За украинците и засегнатите семейства това не е малко нещо.

Но хуманитарните помощи не предлагат път към прекратяване на войната.

В действителност, един дипломатически процес с отворен край е подходящ за Русия: той позволява на Кремъл да продължи да се бори, като същевременно насърчава идеята, че евентуално може да се стигне до някакво споразумение. Основните условия на Москва обаче не са се променили. От Украйна все още се очаква да се откаже от територия, да приеме ограничения на суверенитета си и да се насочи към споразумение, съобразено с руските интереси.

От гледна точка на Киев това е капитулация в забавен каданс.

По-широката геополитическа среда само засили тази динамика. Ескалацията около Иран отклони вниманието на Вашингтон, разклати енергийните пазари и създаде точно онзи вид международно разсейване, от който Русия е склонна да се възползва. Колкото по-малко политическа пропускателна способност има Западът за Украйна, толкова по-комфортно се чувства Москва.

Руският импулс все още може да бъде нарушен

Това прави вътрешната устойчивост на Украйна още по-важна. Страна, която води дълга война на изтощение, не може да си позволи институционално отклонение. Парламентарните сътресения и политическата умора са от значение, защото издръжливостта в тази война зависи не само от оръжия и външно финансиране, но и от способността на държавата да се държи единно под натиск.

Междувременно бойното поле изглежда по-малко еднопосочно, отколкото преди година. Според главнокомандващия Олександър Сирски, украинските сили са възстановили контрола над приблизително 470 квадратни километра на юг.

В по-широк план, Украйна показа, че руският импулс все още може да бъде нарушен.

Част от тази промяна идва от разширяващите се ударни възможности на Украйна. Наред с атаките на далечни разстояния срещу руската петролна и военно-промишлена инфраструктура, Украйна подобри използването на дронове със среден обсег, благодарение на подкрепата на европейските си партньори, което позволи по-редовни удари по цели на 150 до 200 километра навътре в руската територия.

Тези атаки не произвеждат непосредствената символика на пробив на фронтовата линия; те обаче променят логиката на войната по други начини: като разтягат руската противовъздушна отбрана, усложняват логистиката и повишават цената на агресията.

Русия, от своя страна, продължава да понася тежки загуби, докато продължава с многократни атаки в Донецк и по подстъпите към Запорожие. При сегашните темпове и докато Москва запазва човешките сили и финансовите ресурси за поддържане на войната, няма почти никакви основания да се очаква дори временно спиране на боевете. Кремъл все още изглежда убеден, че може да надживее Украйна и да изчака Запада.

Какво би означавал мирът при руски условия за Украйна?

Това ни връща към Буча. Четири години по-късно, значението му не се ограничава само до спомените. Буча отговаря на въпрос, който мнозина в чужбина все още третират като абстрактен: какво би означавал мирът при руски условия за Украйна? Украинците вече са видели достатъчно, за да знаят, че въпросът не е просто територия. Става въпрос за оцеляването на държавата, безопасността на хората в градовете и правото на страната да съществува при условия, различни от тези, наложени от Москва.

Следователно Киев няма друг избор, освен да работи едновременно по две направления: да продължи да се занимава с дипломация, колкото и изпълнителска да е, докато се подготвя за война, която все пак ще се решава предимно от сила, издръжливост и държавен капацитет.

За международната публика, все по-изкушена от умората от войната, Буча все още трябва да служи като напомняне, че от Украйна се иска, всъщност, да повери бъдещето си на сила, чиято окупация вече показа как би изглеждало това бъдеще.

Четири години след освобождението на Буча това би трябвало да е достатъчно ясно.

*Статията за Euronews е от Денис Глушко, главен редактор на украинското издание "Апостроф", който твърди, че условията на Русия се равняват на капитулация.