Путин рискува отношенията с Персийския залив заради Иран

Русия остана изолирана след мащабната си инвазия в Украйна през 2022 г. — с едно забележително изключение. Шейх Мохамед бин Зайед, лидерът на Обединените арабски емирства, направи първото от няколкото си посещения в Москва през същата година, подчертавайки близкото си приятелство с президента Путин.

Това приятелство сега е подложено на изпитание. От почти месец ОАЕ се намира под атака от страна на друг приятел на Русия в региона – Иран, който е разположил дронове, усъвършенствани по време на войната в Украйна, като използва разузнавателна информация за целите, предоставена от Русия, според британски официални лица, цитирани от The Times.

Миналата седмица ОАЕ и другите страни от Персийския залив посрещнаха заклетния враг на Путин, президентът Зеленски, по време на регионалното му турне, в което той предложи помощта си в борбата срещу дроновете, които тормозят и Украйна. Той си тръгна с десетгодишно споразумение за противовъздушна отбрана със Саудитска Арабия, друго с Катар и споразумение с ОАЕ за тясно сътрудничество в областта на отбраната.

За ОАЕ това беше просто прилагане на една стара поговорка. „Врагът на моя враг е мой приятел“, каза Абдулхалек Абдула, водещ политически учен от ОАЕ. „А приятелят на моя враг е мой враг.“

Западни официални лица твърдяха, че военното сътрудничество между Русия и Иран може да се обърне срещу региона. Макар дроновете да са разработени от иранците, те са усъвършенствани от руснаците и един ден могат да бъдат насочени срещу страните от Персийския залив, които са избрали неутралитет във войната в Украйна.

Точно този сценарий някои лидери – включително президентът Макрон, който е изградил собствени приятелски отношения с шейх Мохамед – предупредиха лидерите от Персийския залив, след като Иран започна да доставя на Кремъл атакуващите дронове „Шахед“.

Страните от Персийския залив се възползваха от тази неутралност, съчетана със стотици милиони долари помощ за Украйна от ОАЕ и Саудитска Арабия,

за да посредничат при размяната на затворници между Украйна и Русия. Но страните от Персийския залив, особено Саудитска Арабия и ОАЕ, отказаха да понижат нивото на връзките си с Москва.

Обиколката от миналата седмица беше рядък успех за Зеленски в региона. За разлика от Путин, в миналото той не беше успял да впечатли лидерите от Персийския залив. Докато Путин се възприема като лоялен и очарователен към приятелите си, Зеленски публично упрекваше арабските държави, че не го подкрепят достатъчно — както направи на среща на върха в Саудитска Арабия през 2023 г., което дълбоко раздразни някои от присъстващите официални лица, включително представители на ОАЕ и Египет.

Но връзките с Русия са дълбоки и са устояли на постоянните възражения от страна на САЩ и Европа.

Съществуват и дълбоки икономически връзки, особено що се отнася до съюза по отношение на цените на петрола, след като ценовата война през 2020 г. доведе до спад на цените с почти 65%. ОАЕ е основен инвеститор в Русия, докато руските граждани притежават активи на стойност над 10 милиарда долара в ОАЕ.

Макар че е малко вероятно тези връзки да пострадат, позицията на Русия в региона е отслабена заради войната, докато тази на Украйна се е засилила.

„Украйна се възприемаше като корумпирана“, каза Абдула. Но имиджът ѝ бе подобрен от нейната устойчивост пред лицето на руската инвазия, за която Путин беше обещал на съюзниците си от Персийския залив, че ще продължи няколко седмици.

От друга страна, за страните от Персийския залив е важно, че за разлика от САЩ, които сменят лидерите си на всеки четири или осем години, в Русия има постоянство и е изгодно да я държат на своя страна.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който е изградил близки отношения с лидерите от Персийския залив, може да бъде наследен от по-изолационистки настроен републиканец или от демократ, който може да възприеме различен подход към техните интереси.

Санам Вакил, която ръководи програмата за Близкия изток в Чатъм Хаус, каза:

„Те биха искали нищо повече от това да бъдат избирателни, но мисля, че тази война вече е предизвикала дълбоки опасения за сигурността и те просто не могат да си позволят да избират страна. Те се сблъскват с непостоянни САЩ, отслабен, агресивен Иран и жаден за военни действия Израел. Затова ще се опитат да извлекат полза от това, от което се нуждаят, с колкото се може повече участници, независимо дали става дума за отбрана с Украйна, или енергийна сигурност с Русия.“