Обявените от правителството мерки са напълно наложителни, тъй като средствата, които се отделят за заплати в бюджетната сфера и за издръжката ѝ като цяло достигнаха невиждани размери като абсолютна стойност и като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Не е сигурно, че те ще са достатъчни за свеждане на бюджетния дефицит в рамките на 3% от БВП, тъй като дефицитът за миналата година не съответства на официалните данни, има и прехвърлен дефицит към тази година. Това мнение изрази Васил Велев, председател на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев.
Вчера финансовият министър Гълъб Донев и двамата му заместници обявиха съкращения в бюджетния сектор с 10% от 1 септември тази година и отпадане на автоматичните механизми за индексиране на заплатите в бюджетни сектори със средната или минималната заплата в страната. Планира се също от 1 август да бъдат вдигнати минималните осигурителни прагове и таванът на осигурителния доход.
„Миналата година авансово се взе данък „печалба“ от някои сектори, авансово се прибра дивидентът от държавните предприятия и това допълнително затруднява задачата пред новото правителство. Тя и без това не е лесна след четири години на разюздана бюджетна политика и огромни дефицити, финансирани с най-бързо растящия дълг в ЕС за миналата година“, изтъкна Велев.
Възможно е да се наложат по-болезнени мерки от предлаганите за свиване на бюджетния дефицит до възприетия в ЕС праг от 3%, счита той.
Такива мерки може да са свързани с изваждане на Covid добавката от пенсиите,
което би довело до по-малкото им или нулево увеличение.
„45% от пенсионерите в България получават минимална пенсия. Такава, на първо място, изобщо не трябва да съществува. Пенсиите следва да съответстват на осигурителния принос. Когато хора, които са укривали осигуровки и са с ниска квалификация, получават същата пенсия като тези, които добросъвестно са ги плащали и са със средна или висока квалификация, това е несправедливо и е гориво за сивия сектор.“
Преразходи, които се дължат на злоупотреби, има и в социалната система, счита Велев и даде пример със съществуващото в България универсално ТЕЛК решение, което отключва около 30 привилегии, но не води до нужния резултат. А той е остатъчна работоспособност, рехабилитация и интеграция на хората на пазара на труда.
Пробойни има и в здравеопазването, посочи гостът.
България е сред страните с най-голям брой болнични легла на глава от населението в ЕС. Населението, т.е. пациентите, намалява, а леглата в болниците се увеличават. Не се полагат усилия хората да не се разболяват, а тъкмо обратното, има стремеж болничните легла да се населват, за да се вземат пари от Здравната каса, обобщи положението Велев.
„Делът от бюджета на Здравната каса, който отива за профилактика, е три пъти по-нисък от средното ниво в ЕС, а дяловете за болнично лечение и лекарства са в пъти по-големи от средното за съюза.“
Нужно е да се въведат европейски стандарти за скрининг, който в България започва от по-късна възраст, обхватът на прегледите е по-малък и те често са формални, а за хората, които не се грижат за здравето си, не са предвидени санкции, отбеляза събеседникът.
„Моделът е направен така, че икономическите агенти печелят, когато хората са болни, а не когато не се разболяват. Това решително трябва да се промени“, изтъкна той.
Във висшето образование България, по данни на Националната агенция за оценяване и акредитация,
има капацитет да обучава 416 хил. студенти, но в действителност броят им е 190 хил.,
при това не точно по специалностите, които икономиката и бизнесът изискват, посочи Велев.
Оказва се, че имаме капацитет от 400 хил. студенти, обучаваме два пъти по-малко, а от тях още два пъти по-малко вършат работа на бизнеса, подчерта той и добави, че не призовава да се намалят парите за образование, а средствата да се разходват по-ефективно.
Важно е да се продължат започнатите реформи за ограничаване на пренаселени специалности като икономика, право, обществени науки, администрация и управление, туризъм, където реализацията на студентите на позиции, изискващи висше образование, е под 50%, счита Велев. В същото време съществува остър недостиг на инженерно-технически кадри и на специалисти с подготовка по физика, химия, биология, математика, добави той.
Предприятията в ЕС потребяват електроенергия на цена, която е над два пъти по-висока от тази на конкурентите им в Америка и Китай.
Това прави европейската икономика неконкурентоспособна и води до деиндустриализация.
Сбърканата Зелена сделка е голямата причина за това, счита Велев.
Освен това страните членки на ЕС плащат 75 евро за тон въглеродни емисии, докато в Китай цената е под 10 евро, а в САЩ, Индия и Русия е дори по-ниска. Това също е причина за неконкурентоспособност на европейския бизнес, изтъкна той.
„Затова базовата индустрия се изнася от Европа и отива в САЩ, Китай, Индия. Европа се деиндустриализира и лозунгите за реиндустриализация са пълна глупост. Към проблема с високите цени на енергията се прибавят регулациите и скъпата работна ръка.“
Велев счита, че българското правителство трябва спешно да изработи позиция на страната ни за това как да се реформира европейската система за търговия с емисии, която да бъде представена в Брюксел. Срокът е 8 юни.
„Трябва да направим така, че емисиите в Европа да струват толкова, колкото в Китай и тогава цената на електроенергията ще бъде по-ниска, а базовата индустрия няма да бъде неконкурентоспособна“, изтъкна гостът.
Трябва ли да се промени освобождаването на държавните служители от плащане на осигуровки? Как бюджетният сектор „изсмуква“ реалната икономика? Защо е нужно темпът на нарастване на възнагражденията в бюджетната сфера да се забави? Как могат да се оптимизират бюджетните разходи? Защо системата за въглеродни мита на ЕС CBAM унищожава европейското машиностроене и електротехника?
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Азиатските пазари приключиха сесията предимно на отрицателна територия
Неуспешните преговори с профсъюза заплашват бизнеса с чипове на Samsung
Инфлацията във Великобритания се забавя, но вероятно за кратко
Google обновява търсачката си за AI епохата и представи инструменти за програмиране
Си Дзинпин посрещна Владимир Путин с призиви за мир в Близкия изток
Петролът поевтинява, инвеститорите анализират последните заплахи на Тръмп към Иран*
Служители и клиенти на застрахователна компания излязоха на протест срещу КФН (СНИМКИ)
Все повече фермери се застраховат, но покритието остава ниско
Иззеха наркотици от ученическо общежитие във Велико Търново
НАТО обсъжда отбраната на бъдещето, България настоява за по-активна роля
Икономист: Потребителите могат да намалят инфлацията с ограничаване на покупките
Иван Иванов е финалист за наградата "Пьотр Нуровски"
Халанд с тежки закани за следващия сезон
Звезда на Барса пропуска Мондиал 2026?
Мачовете по телевизията днес, 20 май
Финалът, който ще реши бъдещето на ЦСКА: Двубоят с Локо Пловдив е много повече от Купа
Шампионът Левски готви сензационен трансфер!
ЦСКА готви тотална разпродажба!
Празнична питка за 21 май – Св. св. Константин и Елена
3 зодии с огромен късмет в сезона на Близнаци
Важно поверие за Спасовден: Който не празнува, няма да се спаси
Тест: Изберете си звезда и вижте посланието от вселената
Психотерапевтът Милица Бельовска: Тийнейджърите не искат лекции, а разбиране
Таро карти за юни за всяка зодия
Радев: Имаме ясни критерии за успех
Тенисистът Иван Иванов е финалист в наградите за най-добър млад спортист на Европа
Фестивалният и конгресен център във Варна празнува 40-годишен юбилей с концерт на Миро
От КНСБ очакват спад при цените на храните след взетите мерки
Акция по кръводаряване днес в кв. "Владиславово"
Ето къде няма вода във Варна днес
НАСА променя плановете си за мисията „Артемида 3“ и отлага кацането на Луната
Трагичен инцидент в Starbase преди изстрелването на Starship V3
В Япония отвори врати първата в света лаборатория, управлявана изцяло от роботи
Извънземните вероятно са много по-развити от хората, твърди астрофизик
Европа разработва космически самолет за многократна употреба
Откриха следи от изчезнал океан в Централна Азия