Кой държи властта в Иран: режимът продължава да функционира нормално

Дългото отсъствие от публичното пространство на Моджтаба Хаменей, който не се е появявал откакто започна войната, подхранва спекулациите. Техеран уверява, че той е в „пълно здраве“ и „е начело“, пише испанският El Pais. Настоящата иранска политическа система е прекарала 47-те години от своето съществуване под сянката на една харизматична личност, която е определила нейния курс: аятолах Рухола Хомейни, нейният основател и първи върховен лидер (1979–1989). Често определяна като „режим на аятоласите“ – Хомейни затвърди контрола на юридическите съветници (духовниците) върху държавните решения – Ислямската република е автокрация, която продължава да функционира през 40-те дни на войната, дори след като Израел и САЩ убиха върховния лидер Али Хаменей. И продължава да функционира, докато неговият наследник, Моджтаба Хаменей, остава в неизвестност. Според различни спекулации Хаменей може да е ранен или дори неспособен да управлява.

Техеран категорично отрича това. В четвъртък иранският заместник-министър на външните работи Саид Хатибзаде заяви пред полуофициалната агенция ISNA, че върховният лидер е в „отлично здраве“ и че „всичко е под негов контрол“. Той също така заяви, че лидерът се намира „в кабинета си“, след като израелските и американските бомбардировки за момента са преустановени в сила на крехкото споразумение за прекратяване на огъня, обявено в сряда.

Тези изявления, направени в деня, в който голяма демонстрация в Техеран отбеляза края на 40-дневния траур по смъртта на бащата на Хаменей — който все още не е погребан —, не разсейват неизвестността относно това къде се намира и как е новият върховен лидер, на 56 години. През изминалите дни се появиха множество непотвърдени информации, които се противоречаха една на друга, с един-единствен факт: няма публични следи нито от образа му, нито от гласа му от 28 февруари, когато баща му загина при един от първите бомбардировки срещу Иран. Нито пък от назначаването му на 8 март като трети върховен лидер на Ислямската република.

Миналият вторник британският вестник „The Times“, позовавайки се на предполагаем меморандум на американските и израелските разузнавателни служби, публикува информация, че иранският лидер е „в безсъзнание“ и „в тежко състояние“; следователно неспособен да участва в управлението или в решенията относно войната. Изненадващо (предвид факта, че САЩ и, преди всичко, Израел, са потвърдили намерението си да го убият), меморандумът разкриваше къде според тези разузнавателни служби се намира върховният лидер на Иран: в Кум, на около 140 километра южно от Техеран. Там, според статията, Хаменей се лекува от раните си.

The Times твърдеше, като се позоваваше на цитирания източник, че лидерът е толкова близо до смъртта, че дори би могъл да бъде погребан в мавзолей, който се проектира в този шиитски свят град, за да приюти тялото на баща му.

Два дни след това, което изглежда като изтичане на информация към британския вестник, този четвъртък – малко преди изявленията на иранския заместник-министър на външните работи – друго медийно средство, този път американският портал Axios, публикува статия, в която приписва решението за постигане на примирие със САЩ на намесата и инструкциите на Моджтаба Хаменей. Axios цитира три източника; един от тях е „израелски служител“.

От назначаването му за наследник новият върховен лидер не се е появявал публично.

Разпространени са обаче речи, прочетени от телевизионни водещи или в социалните мрежи, които иранските власти му приписват.

Иран потвърди, малко след назначаването му през март, че новият лидер е ранен, макар и не сериозно, при същия въздушен удар, при който загинаха баща му, майка му и други роднини. Парадоксално, в очите на Запада това съобщение имаше за цел да засили символичната стойност, която статутът на „жив мъченик“ има за шиитите; тоест някой, който е физически или емоционално ранен или губи членове на семейството си във война, като по този начин демонстрира готовността си да понесе мъченичество.

Иранските власти вече бяха заявили преди четвъртък, че новият им лидер „е на власт“. Миналата седмица говорителят на иранското външно министерство Есмаил Бакайи заяви, че той е „напълно здрав“ и се опита да разсее слуховете, като заяви, че публичното му отсъствие „не е необичайно“ по време на въоръжен конфликт.

Когато Моджтаба Хаменей беше назначен за нов върховен лидер, това беше интерпретирано като предизвикателство към Доналд Тръмп, който се противопостави на номинацията му. Тогава американският президент беше обект на широко разпространени подигравки в социалните медии, като мнозина посочиха, че едно от „постиженията“ на войната е замяната на един възрастен Хаменей с по-млад, по-радикален. Междувременно Ислямската република се опитваше да демонстрира две неща, според различни експерти по това време: първо, приемствеността и солидността на системата; и второ, че никога не е имало вакуум във властта, дори за момент, в Иран.

И това беше точно една от целите на Израел и Съединените щати: да създадат институционален вакуум в Ислямската република, като убият нейния лидер, надявайки се, че като елиминират асото в дупката и бомбардират страната, режимът ще се срути като къща от карти.

Иран обаче никога не е бил режим, управляван от един човек. Липсата, поне публично, на Хаменей, без да доведе до вакуум във властта, всъщност има „солиден исторически прецедент“, посочва Али Алфонех.

 „През 1980 г. Великият аятолах Рухолах Хомейни, основател на Ислямската република, претърпява сърдечен удар и до смъртта си през 1989 г. Иран се управлява от колективно ръководство, съставено от президента Али Хаменей, председателя на парламента Акбар Хашеми Рафсанджани, главния съдия Мусави Ардабили и сина на лидера Ахмад Хомейни, който използва печатния пръстен на баща си, за да издава укази, легитимиращи решенията на триумвирата“, обяснява се в изданието.

„Единствената разлика“, която изследователят на AGSI вижда в настоящата ситуация, е, че сега „Революционната гвардия и на хартия редовната армия също участват във вземането на стратегически решения“, като знак за „по-голямото влияние“, което са придобили от 1989 г. насам.