Русия е похарчила допълнителни 130 млрд. долара за внос заради санкциите

Анализатори по национална сигурност в Латвия, членка на НАТО, публикуваха доклад, според който Русия е похарчила допълнителни 130 милиарда долара в опит да закупи западни стоки, докато е подложена на санкции. Публикуваният миналата седмица от Службата за защита на конституцията (SAB) правителствен анализ посочва, че оценката се основава на разходите от 2022 до 2025 г., което се равнява на годишна загуба от 32,5 милиарда долара.

Тази приблизителна цифра се отнася само за вноса на западни стоки. Международните санкции, наложени след мащабната руска инвазия в Украйна, означават също, че страната е загубила стотици милиарди от износните си пазари и от активи, замразени от западни банки.

Латвийските анализатори посочват, че докладът им отчита само допълнителните разходи за стоки, които в крайна сметка са закупени от алтернативни източници, и изключва случаите, в които Русия не е успяла да намери заместители, пише BI.

Те добавиха, че разузнавателните данни показват, че руските институции вътрешно прогнозират по-нататъшни загуби, „въпреки публичните изявления на Русия, че икономиката ѝ успешно се адаптира към въздействието на западните санкции“.

Латвия, една от балтийските държави, се намира на западния фланг на Русия и е един от най-откритите членове на НАТО срещу Кремъл, като го обвинява в провеждането на дезинформационни кампании и тайни операции за дестабилизиране на местната политика.

Анализаторите ѝ написаха, без да предоставят подробности за източниците си, че една руска прогноза предупреждава, че външната търговия ще загуби още 136 милиарда долара до 2030 г. единствено поради западните санкции.

Друга прогноза сочи, че продължаващата загуба на търговия с Европа ще съставлява около 70 милиарда долара от тези загуби, добавиха анализаторите.

„SAB оценява тези прогнози като занижени — загубите вероятно са много по-високи“, се казва в доклада.

Вътрешните оценки не отчитат „целия икономически спектър“, се посочва в него, като например намалените данъчни приходи или завишените потребителски цени.

Отделна вътрешна руска прогноза оценява загубите в енергийния сектор на 216,5 милиарда долара през следващите пет години,

ако „западният натиск се засили“, добавя латвийският доклад. Нефтената и газовата промишленост обикновено съставляват около 15–20% от БВП на Русия и почти една трета от федералните приходи.

Докладът добавя, че Русия се бори да намери алтернативни пазари за износа си в някои основни сектори. Например, руският износ на желязна руда е намалял с 40% от 2021 до 2025 г., а износът на дървен материал и целулоза е спаднал с около 50%, пишат анализаторите.

„SAB оценява, че отмяната на санкциите значително ще увеличи заплахата, която Русия представлява не само за Украйна и Европа, но и в глобален мащаб“, пишат анализаторите, като посочват, че Кремъл може да получи свобода да подпомага Иран, Северна Корея, Венецуела и Куба.

Междувременно руският президент Владимир Путин разкритикува висшите си икономически служители в сряда в рядко публично изявление, като заяви, че националната икономика е отбелязала спад от 1,8% през януари и февруари.

„Това е не само под очакванията на експертите и анализаторите, но и под собствените прогнози на правителството и тези на Централната банка“, заяви Путин, според публичния стенографски протокол на Кремъл.