Русия може да тества НАТО чрез превземане на остров

Швеция се подготвя за това Русия да тества НАТО, като завземе остров в Балтийско море по всяко време, заяви шефът на въоръжените сили на страната.

Михаел Клаесон, шведският началник на отбраната, заяви, че Кремъл би могъл да предприеме малка атака по море утре, ако пожелае, като тактика за разкриване на различията в алианса, тъй като президентът Тръмп заплашва да изостави европейските си партньори.

Досега повечето публично обсъждани сценарии за руска атака срещу територията на НАТО се концентрираха върху завземане на територия близо до източния фланг.

Въпреки това европейските стратези са все по-загрижени за потенциалната ескалация на напрежението в моретата, особено в Балтийско море, пише The Times.

Руските въоръжени сили започнаха периодично да ескортират търговски „сенчести флоти“ през региона, а се смята, че техните военни кораби са насочили оръжейни системи към военноморски кораби на поне една държава-членка на НАТО.

 „Мисля, че е важно да подчертаем, че трябва да бъдем нащрек и че трябва да възпрем Русия от подобни авантюри чрез нашето присъствие в ключови райони на север и, естествено, в Балтийско море”, каза Михаел Клаесон.

Военните учения често симулират руски десанти на някои от по-големите и стратегически по-полезни острови в морето, като шведския Готланд, датския Борнхолм или естонските Хийумаа и Сааремаа.

През септември шведските въоръжени сили и Шведската агенция за гражданска защита и устойчивост публикуваха доклад, който включваше сценарий, при който Русия би могла да опита светкавична амфибийна или въздушна окупация на Готланд чрез „изненада или заблуда“.

Въпреки това Клаесон отбеляза, че има десетки хиляди други, по-малко известни острови, които биха могли да представляват изкусителна цел.

„Имаме около 400 000 острови в Балтийско море, така че за [Русия] е просто въпрос на избор“, каза той. „Смятам, че може да се постигне целта да се предизвика алианса, като се позиционираш на почти всичко. Не е необходимо да е особено обширно, а по-скоро да се отбележи позиция и да се изчака да се види какво може да се случи в политически план.“

В неотдавнашен доклад на шведската военна разузнавателна и сигурностна служба се подчертава, че заплахата от Русия ще продължи да нараства през следващите години и че Кремъл вероятно ще продължи да укрепва военния си капацитет в близост до Швеция.

Документът заключава, че Русия вече би могла да проведе ограничена атака в непосредственото съседство на Швеция, ако реши.

Според доклада, в рамките на пет години Москва ще бъде в състояние „да проведе въоръжена атака с цел да поеме контрол над големи територии и впоследствие да установи морско и въздушно превъзходство“.

Клаесон заяви, че края на конфликта в Украйна би дал на Русия възможност да прегрупира и преразпредели ресурсите си на източния фланг на НАТО за потенциална военна операция.

„Не изключвам също така, че те ще се подготвят за някакъв вид военна конфронтация с цел действително възстановяване на някаква форма на геополитическо разширение, напомнящо старата руска империя, може би дори Съветския съюз“, каза той.

Балтийско море вече е било арена на сблъсъци между Швеция и Русия. Преди няколко седмици руски дрон беше свален, докато се приближаваше към френския самолетоносач „Шарл де Гол“, докато той беше акостирал в пристанището на Малмьо.

Докато Русия започна да оборудва корабите от своя „сенчест флот“ с охранителен персонал и засили ескорта от военни самолети и фрегати, Швеция започна да засилва присъствието си в морето и да демонстрира готовност.

През последните шест седмици шведските брегови охранители са се качили на борда на три кораба, за които се подозира, че принадлежат към руския „сенчест флот“. Руските медии осъдиха това като „пиратско поведение“, но за Клаесон това е част от амбицията да се поддържат законността и реда в морето, но и да се избегнат потенциални природни бедствия.

„Разбира се, целта е да се поддържат законността и реда и в морето“, каза той. „Оперирането под фалшив флаг, експлоатацията на кораби, които са в лошо състояние и с лошо мореплавателно майсторство, представляват сериозен риск за околната среда в Балтийско море.“

Трафикът в Балтийско море, което е сравнително тясно море, значително се е увеличил от началото на войната в Украйна,

тъй като неговите води са се превърнали в основния маршрут на Русия за износ на нефт и газ към света, като се заобикалят санкциите чрез използване на „сенчест флот“, съставен предимно от стари, лошо поддържани и недостатъчно застраховани кораби, често плаващи под фалшив флаг.

В неотдавнашен доклад на Датската асоциация на корабособствениците се подчертава, че превозът на петрол през пролива Орест и Големия Белт, които са входовете към Балтийско море, е нараснал с 58 процента между 2021 г. и миналата година. През първата половина на миналата година по двата маршрута са били превозвани общо 4,9 милиона барела петрол на ден – колкото и през Суецкия канал.

Междувременно конфликтът в Близкия изток и затварянето от Иран на Ормузкия проток донесоха значителни ползи на Русия, тъй като тя успя да напълни военната си хазна благодарение на по-високите цени на петрола и частичното вдигане на американските санкции, но също така отклони вниманието на Запада от Украйна.

Клаесон заяви, че си заслужава да се замислим как започват световните войни, като се има предвид, че някои анализи сочат, че планетата вече се намира в ранните етапи на нещо като трета световна война.

„Обикновено това става, когато историческите книги се пишат в ретроспектива, но мога да отбележа, че в момента имаме два открити конфликта в две части на света с глобални последици“, каза той.

Въпреки това, тъй като ледените шапки на върха на света се топят, Арктика може да се превърне в арена на следващия глобален конфликт, тъй като големите сили все повече насочват погледа си към региона, надявайки се да се възползват от новите морски пътища и природните ресурси.

Швеция, най-новият член на НАТО, ще поеме командването на нови сухопътни сили на алианса, базирани във финландската Лапландия и натоварени със задачата да подсилят възпиращия ефект в Далечния Север. През февруари и миналия месец шведски изтребители бяха изпратени да патрулират въздушното пространство над Исландия, която е член на НАТО, но няма собствени въздушни сили.

Клаесон заяви, че суровият климат на Арктика е изключително труден за военни операции и НАТО трябва да продължи да подобрява способността си да воюва в такива екстремни условия.

„Мисля, че като цяло, с няколко изключения, трябва да ускорим развитието си по отношение на способността ни да действаме в Арктика“, каза той. „Ясно е, че отделни страни като скандинавските държави и Канада разполагат с редица способности, но от гледна точка на НАТО трябва да продължим развитието.“