Ядрените оръжия може би са най-разумният избор за най-лудия режим в света

През първото десетилетие на 21-ви век, между 11 септември и Арабската пролет, британски и американски дипломати, опитващи се да убедят Северна Корея да се откаже от ядрената си програма, често привеждаха за пример полковник Кадафи от Либия.

Както и севернокорейците, посочваха те, Либия е разработвала ядрено оръжие за възпиране. За разлика от тях обаче, тя разумно е променила курса си. В резултат на това страната на Кадафи и неговият режим са станали по-безопасни и по-добре живели – както би могло да стане и с Пхенян. Спомням си, че когато споменах това на един висш севернокорейски дипломат, той се усмихна и поклати глава, пише The Times.

"Да видим“, каза той, „как ще се развият нещата с Кадафи."

Нещата се развиха много зле. През 2011 г., след въстание, подкрепено от британски и американски бомбардировки, Кадафи беше свален, пленен и екзекутиран от бунтовниците. Друг лидер, който заложи на ядрените оръжия, иранският аятолах Али Хаменей, беше убит при израелски бомбардировки през февруари. Но почти 15 години след като наследи баща си, Ким Чен Ун стои сигурен като лидер на Северна Корея. Няма съмнение, че той дължи оцеляването си, до голяма степен, на притежаването на ядрени оръжия от Северна Корея.

С жестоките си репресии, войнствената реторика и странния култ към личността, семейство Ким често бива карикатурно представяно като луди. Но ако приемете, че единствената дългосрочна цел на режима е оцеляването, тогава придобиването на ядрени оръжия и средствата за тяхното доставяне е най-разумното нещо, което някога са правили. Историята за това как са оцелели невредими, и смъртта на лидерите в Либия и Иран, е депресиращ урок за това как най-страшните оръжия в света могат да защитят най-неприемливите лидери в света.

Северна Корея създаде ядрен реактор в Йонгбион през 80-те години, а изтеглянето на отработени горивни пръти, които могат да бъдат преработени в суровина за бойни глави, предизвика криза през 1994 г. На този етап Пхенян беше на същото ниво, на което беше Иран преди атаката на САЩ — ядрена сила на "прага", в добра позиция да произведе ядрени бомби скоро, но все още далеч от това. Бил Клинтън, подобно на Доналд Тръмп тази година, прецени, че това е неприемлива заплаха.

В един момент той беше на часове разстояние от това да разпореди въздушен удар срещу реактора в Йонгбион, но се въздържа поради ужасните разрушения, които Северна Корея би могла да нанесе на Южна Корея с конвенционалните си и химически оръжия. В последния момент войната беше предотвратена и беше сключена сложна сделка между Северна Корея и конгломерат от загрижени държави.

И двете страни нарушиха части от споразумението, но беше предотвратен кошмар, който, поне за Бил Клинтън, би си заслужавал да се влезе във война, за да се предотврати – Северна Корея с ядрени оръжия. После дойде Джордж У. Буш, чиято лична неприязън към покойния лидер Ким Чен Ир щеше да разруши внимателната дипломация на Клинтън.

Според Буш Ким Чен Ир беше "пигмей" и "разглезено дете".

"Мразя Ким Чен Ир", каза той и включи Северна Корея заедно с Ирак и Иран като трети член на "оста на злото".

През 2003 г. Ирак беше нападнат от американски и британски войски. Кой диктатор не би заподозрял, че той може да е следващият?

Всеки може да каже, че „мрази“ репресивен диктатор – трудното е да се реши какво да се прави с него. С високо вдигнати носове, нежелаещи да си изцапат ръцете, като се занимават със Северна Корея, Буш и неговите хора на практика избраха да не правят нищо.

Администрациите на Обама и Байдън, хронично разсеяни от Близкия изток, също се отказаха да се опитват да влязат в диалог със Северна Корея. През първия си мандат Тръмп проведе три срещи на върха с Ким Чен Ун, но отхвърли предложението на Северна Корея да закрие Йонгбион, защото искаше „голяма сделка“, в която севернокорейците да се ангажират от самото начало с пълна денуклеаризация.

На този етап Ким все още беше готов да преговаря за своите ядрени глави. Сега изглежда, че този момент е отминал. Притежаването на ядрени оръжия е заложено в конституцията на Северна Корея.

Ким ще извлече няколко поуки за предпазливост от атаката срещу Иран. Едната е опасността от „атака за обезглавяване“ на ръководството, като тази, която уби Хаменеи. Другата е опасността от толериране на мащабно военно натрупване на САЩ в съседство, като това в Близкия изток, което предшестваше бомбардирането на Иран. В всеки бъдещ сценарий, включващ Северна Корея, Ким по-скоро ще стреля пръв, преди американските подкрепления да се установят около полуострова.

И ако някога има някакви съмнения, действията на Тръмп са най-мощното напомняне за защитата, която му осигуряват ядрените оръжия. Не е ясно дали севернокорейските междуконтинентални балистични ракети биха могли успешно да пренесат ядрена бомба до град на американския континент, но оръжията с по-малък обсег със сигурност биха могли да засипят с ракети американските войски в Южна Корея и Япония, и дори американския тихоокеански остров Гуам.

И дори възможността да бъдат унищожени Лос Анджелис или Вашингтон е такава, която никой американски президент не би приел с готовност. Това е застраховка, каквато няма друга, оправдание на политика, която е направила Ким мразен, страшен и изолиран, но изключително сигурен.