Путин отрече икономическа стагнация след четири години война

Руският президент беше по-склонен да покаже, че Москва се завръща като икономически и геополитически играч по време на годишния си форум в Санкт Петербург - въпреки че сигналите в това отношение бяха смесени. Предвид неравномерното развитие на руската икономика през първите пет месеца на 2026 г., руските власти, особено президентът Владимир Путин, се стремяха да сведат до минимум въздействието на евентуална стагнация на 29-ия Международен икономически форум в Санкт Петербург, пише за RS Майкъл Корбин.

На въпрос на репортер за стагниращата руската икономика, Путин избегна подробен отговор и перифразира американския писател Марк Твен, казвайки:

"Слуховете за моята смърт, т.е. руската икономика, са силно преувеличени".

Въпреки че Путин избегна всякакво споменаване на войната в Украйна по време на пленарната си реч, той се обърна към вътрешната икономика. Според "Комерсант" Путин ясно заяви, че не "предвижда никакви непосредствени опасности за икономиката в момента или в бъдеще".

Путин добави, че "по същество сме стигнали до същата базова линия, с която страните от еврозоната живеят от години. Уверен съм, че нашият възходящ и напредък е гарантиран". Това мнение обаче се различаваше от неотдавнашната оценка за растежа на БВП, публикувана от неговото собствено Министерство на икономиката (MinEcon), която прогнозираше стагнация за останалата част от годината. През май министерството предизвика безпокойство, когато понижи оценката си за растеж от 1,3% на 0,4%. Важно е да се отбележи, че има известно несъгласие с руските прогнози за растеж.

Например, за разлика от данните на MinEcon, през април МВФ повиши прогнозата си за растеж на БВП за Русия през 2026 г. "до 1,1% от оценката от януари от 0,8%, поради по-високите цени на петрола и други стоки в резултат на кризата в Близкия изток". Що се отнася до бюджета, макар Путин да призна, че дефицитът нараства, той поясни, че той не е толкова лош в сравнение с руските конкуренти на Запад. Например, той призна, че бюджетният дефицит на Русия е 2,6% от БВП, но не забрави да посочи, че този на ЕС е 3,1%, а на САЩ - 5,9%.

Отношението на Путин контрастира с някои служители в руското Министерство на финансите и централната банка,

които изразиха загриженост относно способността на Русия да продължи да финансира нарастващите разходи за отбрана. В началото на миналата седмица Bloomberg съобщи, че тези министерства предполагат, "че разходите за войната в Украйна са на непосилна пътека".

Интересното е, че Елвира Набиулина, председателят на Руската централна банка, отсъства от SPIEF, след като се обади болна, въпреки че е била планирана да модерира няколко панела. Предвид очевидната разлика в мненията сред водещите икономически политици на Русия, няколко служители на администрацията на Путин активно се стремяха да успокоят опасенията относно икономиката.

Например, министърът на финансите Антон Сулянов се опита да смекчи опасенията относно бюджетния дефицит, когато обяви, че руският бюджет може да добави близо един трилион рубли приходи в резултат на конфликта в Ормузкия проток. Освен това, заместник-началникът на президентската администрация Максим Орешкин повтори посланието на Путин, в което се пояснява, че "няма пропуски" в икономиката на страната. Междувременно той заяви, че "европейската икономика е нараснала с 3% през последните три години, докато руската е нараснала с 10% за същия период".

Темата на тазгодишното събитие, което се проведе през уикенда, беше "Прагматичен диалог: Пътят към стабилно бъдеще". Очевидно е, че демонстрирането на заявения от Русия ангажимент към суверенитета и многополярността е предпочитаният дневен ред на Кремъл.

Например, според Moscow Times, Кирил Дмитриев, главен изпълнителен директор на Руския фонд за преки инвестиции (RDIF), заяви, че SPIEF вече се е превърнал в среща, фокусирана върху "суверенни държави", като същевременно осмива "глобалистките съперници" на Москва, които обикновено посещават модерния форум в Давос в Швейцария.

Дмитриев подчерта пред Moscow Times, независим онлайн вестник на английски и руски език, че "страните от Глобалния Юг изграждат икономическата си сила, активно се движат към партньорство с Русия и ще бъдат силно представени". Конференцията, която привлече над 20 000 гости от приблизително 130 държави, беше наричана "Руският Давос".

В разцвета си тя привличаше инвеститори и политици от цял свят, които се интересуваха от нарастващата икономика на Русия. Сега обаче по-големите делегации са от Африка, Азия и Евразия, докато западните страни все по-често отсъстват след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.

Руските медии първоначално също рекламираха официална германска бизнес делегация. Въпреки това, германският информационен бюлетин DW заяви, че единствената германска (неофициална) делегация на SPIEF е съставена от "няколко законодатели от крайнодясната германска партия "Алтернатива за Германия" (AfD).

Всъщност, руският Дмитриев потвърди, че представителите на AfD са били в Санкт Петербург, за да обсъдят опасения, свързани с разследванията, свързани с газопровода "Северен поток". Предвид минималното западно участие, руските представители вместо това наблегнаха на силните отношения с Глобалния Юг и БРИКС и подчертаха разширените усилия за утвърждаване на икономическия суверенитет.

Според вицепремиера Алексей Оверчук, Русия е преместила икономическия си акцент към Глобалния Юг и Азия, заявявайки, че "в момента имаме до 79% от търговията с тези държави". Нещо повече, руските домакини на форума обърнаха специално внимание на делегацията от Саудитска Арабия, водена от министъра на енергетиката принц Абдулазиз бин Салман Ал Сауд.

Саудитска Арабия се появи като гост-страна на форума тази година,

тъй като двете страни отбелязаха 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения. В резултат на това, SPIEF предостави на Саудитска Арабия специален статут, който ѝ дава възможност да представи своите инвестиционни, експортни и туристически възможности и да поддържа собствен национален павилион на SPIEF 2026. Саудитска Арабия сега се присъединява към други страни от Глобалния Юг, които са получили почетен статут по време на предишни форуми, включително Катар, Египет, Обединените арабски емирства, Оман и Бахрейн.

Според саудитския министър на енергетиката страната е подписала "30 различни споразумения за сътрудничество, особено в областта на енергетиката, образованието и туризма".

Допълнително подчертавайки икономическата преориентация на Русия към БРИКС и Глобалния Юг, президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, президентът на Танзания Самия Сулуху Хасан и вицепрезидентът на Китай Хан Джън се появиха на сцената с Путин за кръгла маса след основната му реч на 5 юни.

По време на речта Путин заяви, че "съществуващият йерархичен модел на световната търговия и сътрудничество претърпява дълбоки промени". Това изявление се отнася до твърдението му, че настоящият глобален икономически модел е в разгара на значителен преход към многополярност и че страните от БРИКС са движещата сила на този растеж.

Освен това Путин заяви:

"Ако погледнете световния БВП през последните пет години, ще видите, че почти половината от годишния му растеж, 49%, се дължи на страните от БРИКС. Приносът на така наречената Г-7 се оценява на 18%."

След това той цитира оценки на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, които прогнозират икономически растеж за страните от Г-7 от 0,5% до края на текущото десетилетие в сравнение с над 4,1% за страните от БРИКС.

Съдейки по тези отговори, критиците на SPIEF 2026 биха могли с право да твърдят, че руските власти са направили малко, за да изяснят състоянието на руската икономика. Те обаче може би пропускат целта на тазгодишното събитие. В крайна сметка е важно да се разбере, че руските власти използваха SPIEF 2026, за да пренасочат стратегически фокуса от глобално инвестиционно събитие, фокусирано върху руската икономика, към събиране, фокусирано директно върху утвърждаването на икономическия суверенитет на Русия и ангажимента ѝ за укрепване на курса на многополюсност с нейните партньори в БРИКС и страните от Глобалния Юг. Освен това, те се стремяха да положат основите за успешна среща на върха на БРИКС в Индия през септември. По този начин, SPIEF 2026 не продаваше руските отношения и сделки от миналото, а по-скоро стратегическа визия за нов глобален ред във време на голяма несигурност.