Как украинската война с дронове променя бойната медицина

Дроновете се превърнаха в гръбнака на украинската отбрана срещу руската инвазия, като предоставиха на Киев съвременни възможности и по-голям асиметричен обхват. Но Русия също се научи как да води война с дронове и демонстрира все по-голяма изтънченост в това отношение.

Резултатът е бойно поле, където настъпателните маневри са станали изключително скъпи и за двете страни. Русия вече не изпраща редовно големи бронирани колони през бойно полето. Вместо това и двете армии действат под постоянно наблюдение и атака от дронове., пишат за TNI Дейвид Кириченко и Дъглас Дейвис.

Революцията на дроновете променя не само начина, по който войниците се сражават, но и начина, по който се отнасят с тях след като са получили рани в бой. Тя променя раните, които те понасят, увеличава трудността при евакуацията от зоната на смъртта и начина, по който се лекуват след това. Тази „смъртоносна триада“ от осакатяване, причинено от дронове, удължаване на времето за спасяване и разпространението на смъртоносни "военни буболечки" сега определя облика на бойното поле.

Военната медицина отдавна набляга на "Златния час":

критичният период след раняване на войник, когато бързата евакуация и лечение могат да означават разликата между живота и смъртта. Но на днешното бойно поле, наситено с дронове, достигането до ранените често е много по-опасно. Линейките и самите медици могат бързо да се превърнат в мишени.

Украинските медици все по-често избягват маркировки като Червения кръст. Главният медицински директор на подземна украинска военна болница заяви пред The ​​Economist, че медицинският персонал често е съветван да премахва идентификационните маркировки, защото те могат да привлекат руски огън, вместо да осигурят защита.

Една често срещана руска тактика е да ударят украинско превозно средство, ранявайки персонала вътре. След това дронове се мотаят наблизо, чакайки украинските медици или евакуационните екипи да пристигнат. Когато това стане, Русия може да нанесе втори „двоен“ удар срещу медицинския евакуационен екип.

За войниците в окопите това означава, че "Златният час" се е превърнал във Вечния час. Ранените войски могат да бъдат хванати в капан с часове или дори дни, преди да могат да бъдат евакуирани. В някои сектори войниците остават на предни позиции с месеци, защото движението на превозните средства е твърде опасно. Достигането или напускането на тези позиции често означава изминаване на километри пеша, под постоянно наблюдение с дронове.

С изтичането на Златния час, продължителните полеви грижи се превръщат в нов фокус. Авиомедицинската евакуация, дълго време централна за американската бойна медицина, е до голяма степен недостъпна в среда, наситена с дронове, където дори хеликоптери могат бързо да се превърнат в мишени. Украйна се е адаптирала с импровизирани методи за евакуация, включително безпилотни наземни превозни средства (UGV), които служат като механични медици, медицински консумативи, доставяни с дронове, и болнични влакове, пренасочени като мобилни платформи за триаж. Уайзлогъл каза, че някои украински части вече са използвали дронове до края на 2025 г., за да доставят интравенозни комплекти и пълна кръв на ранени войници, които не са могли да бъдат бързо евакуирани.

Евакуационните мисии често привличат рояци руски дронове, които се стремят да довършат ранени войници и да атакуват спасителни екипи.  Когато зоната на поражение е твърде опасна за изпращане на превозно средство с екипаж, дроновете могат да се движат през нощта по-ниско, което ги прави по-трудни за откриване, докато помагат за евакуацията на ранени войници.

Но командирите все още се нуждаят от правилните условия, преди да разрешат евакуационна мисия. Ако БПЛА, превозващ ранен войник, е нападнат от дронове, този войник не може да бъде оставен незащитен по средата на пътя, чакайки като плячка за руски дронове.

В резултат на това Украйна инвестира в бронирани евакуационни капсули,

предназначени да дадат на ранените войски по-голям шанс за оцеляване, дори ако руски дронове атакуват по време на спасителната операция. Една скорошна мисия на 1-ви отделен медицински батальон на Украйна показа защо тези капсули са важни. Безпилотно превозно средство (БПЛО) превозва ранен войник на 36,5 километра (23 мили) от фронта и се натъква на две мини на връщане. Въпреки това бронираната капсула го предпазва от шрапнели и позволява на евакуацията да бъде успешна.

Когато ранените войници не могат да бъдат евакуирани, дронове могат да доставят медицински консумативи директно до позициите в окопите, помагайки им да останат живи, докато извличането им стане възможно.

Американски травматологични хирурзи, които са работили в Украйна, включително пенсионираният полковник от армията на САЩ Хъдсън Бери и д-р Майкъл Самотовка, са видели последствията от първа ръка в полевите болници на фронтовата линия Role 1 и травматични центрове Role 2. Те заявиха, че профилът на раните се измества от традиционните огнестрелни рани и индиректни артилерийски наранявания към прецизни удари по открити крайници, лица и вратове.

В Украйна, когато "Златният час" се простира в дни, синдромът на турникета (СТ) също се превръща в сериозно усложнение.

Забавянията в получаване на медицинска помощ създават и идеални условия за инфекция, често от устойчиви на антибиотици "Супер бактериални бактерии".

Д-р Хайли Урен, главен специалист по антимикробна резистентност и контрол на инфекциите в Центъра за обществено здраве на Украйна, предупреди авторите, че експлозивните рани, замърсени с почва и отломки, продължителната евакуация и ограничените възможности за ранно обеззаразяване ускоряват появата на труднолечими инфекции. При военни условия замърсените рани могат да прогресират от колонизация до системна инфекция, докато жертвите преминават през веригата за евакуация.

Някои от тези инфекции стават резистентни към повечето или всички налични антибиотици, превръщайки бойната медицина в по-широк проблем за биосигурността за Украйна и НАТО.

Украйна не е далечна лаборатория – тя е стрес тест в реално време на всяко предположение, което западната военна медицина е възприела от Афганистан насам.

Краят на "Златния час"

Дълго време това се смяташе за неприкосновено правило на съвременната военна медицина: "златният час". Но на бойните полета в Украйна то вече не важи. Там, където преди хеликоптерите извозваха ранените за минути, днес всяко спасително превозно средство е мишена. Войната на Русия показа, че бързата евакуация вече не може да се приема за даденост. Вместо това войниците трябва да се научат да поддържат ранените живи в продължение на часове или дни – без защита, сами в окопите.

Идеята, че ранен войник трябва да получи медицинска помощ в рамките на един час след раняването си, за да има реален шанс за оцеляване, е оформяла доктрината на западните армии в продължение на десетилетия. Но на бойните полета в Украйна този принцип е мъртъв. Британски инструктор, който обучава украински войници, описа суровата реалност пред списанието Business Insider:

"Вече няма златен час."