Как Иран създаде едно от най-ефективните оръжия в съвременната война

Дали над водите на Персийския залив, или в небето над Източна Европа, едно оръжие успява да преодолее най-съвременните отбранителни системи и да предефинира бойните действия на 21-ви век с фатални последствия.

И това се дължи на Иран. Безпилотният летателен апарат "Шахед-136", често наричан "самоубийствен" или "камикадзе" дрон, е резултат от продължаващите вече десетилетия и все още не приключили усилия на Ислямската република да усъвършенства средство, способно да преодолее недостатъците в прожектирането на въздушна мощ срещу противници, разполагащи с най-модерни платформи, използващи по-сложна и далеч по-скъпа технология.

С приблизителна цена между едва 20 000 и 50 000 долара – в много случаи дори само 7 000 долара – на система, "Шахед-136" и другите му варианти обърнаха традиционната военна доктрина, като Русия замени ракетните удари за милиони долари с изстрелването на лицензирани копия в Украйна, а дори и САЩ се втурнаха да разработват своя собствена евтина версия на фона на конфликта си с Иран.

"Ефективността на "Шахед" не се крие в технологичната сложност; точно обратното", заяви пред Newsweek Акрам Хариф, автор на In the Shadow of the Shahed. "Анализаторите последователно го определят като оръжие за размяна на разходи: стойността му се крие в количеството, тъй като дроновете са евтини и лесни за масово производство в сравнение със системите, създадени да ги свалят, което ги прави идеални за претоварване и изчерпване на противовъздушната отбрана, докато всяко прехватване изразходва далеч по-скъп отбранителен ресурс."

Докато иранските официални лица се подиграваха на САЩ за опитите им да копират "Шахед", което в превод от арабски и персийски означава "свидетел" – историята на системата включва няколко чуждестранни предшественици, датиращи от последните години на Студената война.

Докато НАТО търсеше евтино решение за неутрализиране на съветската отбрана в случай на конфронтация, един от отговорите дойде под формата на проект, известен като Drohne Anti-Radar (DAR), разработен през 80-те години от западногерманската компания "Дорниер" с подкрепата на САЩ. Прототипът прилича удивително много на съвременния "Шахед" и е замислен като безпилотен летателен апарат за еднопосочна атака, способен да кръжи над вражеска територия, да засича радарни масиви и да ги поразява.

Системата така и не беше въведена в експлоатация.

Тя обаче намери приложение в „Israel Aerospace Industries“, която разработи подобен модел Harpy, варианти на който се използват и до днес. Как точно тази технология е стигнала до Иран, остава неясно. Но Фабиан Хинц, независим експерт, специализирал в оръжейни системи, заяви, че първият ирански дрон, който съответства, поне по външен вид, е "Шехед"-131,

В рамките на проект, ръководен от свързаната с ИРГК група Shahed Aviation Industries, иранските инженери след това се заеха „да усъвършенстват цялата система, да монтират по-мощен двигател за увеличаване на обхвата – това е много често срещан подход при разработката – и така се появи Shahed-136“, каза Хинц.

"Шахед-136" се произвежда от държавната компания „Iran Aircraft Manufacturing Industries Corporation“ (HESA), чийто първоначален завод – донякъде иронично – е бил построен от американската компания Textron преди Ислямската революция от 1979 г.

Що се отнася до това как Иран е усъвършенствал оръжието, Хинц заяви, че самият процес не изисква много от технологична гледна точка, като се използват готови компоненти, лесно достъпни дори за държава, подложена на международни санкции. Той го нарече „демократизацията на ударите с висока прецизност“ – „круизна ракета за бедните“, способна да поразява цели на разстояние до 2 000 километра.

Когато става въпрос за това защо Иран е успял да разработи такава платформа, докато много по-големи и по-богати държави биха могли лесно да го направят, решението е било продиктувано от необходимост, кореняща се в предишните предизвикателства на Ислямската република на бойното поле.

Още през 80-те години, докато DAR се разработваше на 1 500 мили разстояние в Западна Германия, Иран беше затънал в опустошителна война със съседния Ирак.

В разгара на конфликта и на новия революционен път Иран „беше принуден да се изправи пред два неприятни факта", според Стивън Фелдщайн, бивш служител на Държавния департамент на САЩ, който днес е старши научен сътрудник в програмата "Демокрация, конфликти и управление" на Фондацията "Карнеги" за международен мир.

Първо, както той заяви пред Newsweek, "нямаше начин да се запази съществуващата военна инфраструктура, създадена по модела на скъпите американски платформи, поради санкциите и загубата на човешки капитал". 

Трудно е да се определи кога точно е бил използван за първи път "Шахед-136", макар че се смята, че модели от серията "Шахед" са били в арсенала на съюзниците на Техеран, като например движението "Ансар Аллах" (или хути), което е на страната на Иран, в края на 2010-те и началото на 2020-те години. Смята се, че системата е била използвана при смъртоносния удар през юли 2021 г. срещу петролния танкер MT Mercer Street и вероятно още при две атаки през 2019 г. срещу саудитски петролни съоръжения – инциденти, за които Иран отрече всякакво участие.

Дроновете „Шахед“ попаднаха в ръцете на други подкрепяни от Иран милиции, които атакуваха американски войски в Сирия през 2022 г. През същата година оръжието придоби международна известност след използването му в Украйна от Русия, чийто вариант "Геран" от време на време се е отклонявал към съседни държави от НАТО. Именно този конфликт "допринесе за популяризирането на тези дронове", заяви Долотабади.

Той посочи, че Иран е предоставил на Русия около 2 400 броя "Шахед-136" през 2022 г., преди Москва да започне да произвежда своя версия в сътрудничество с Техеран.

Оттогава Иран продължава да разработва нови модификации на "Шахед", като ги тества по време на 12-дневната война с Израел през юни миналата година и по време на американско-израелската война, започнала срещу Иран през февруари. И в двата случая те се оказаха мощно оръжие.

Простотата на "Шахед-136" също работи в полза на държавите, уязвими към американските санкции. Вашингтон многократно се е опитвал да ограничи капацитета на Техеран за производство на дронове чрез включването в черни списъци на компании в Иран и в чужбина – включително в Китай – заподозрени в подпомагане на производството на "Шахед".

Но вместо да разубедят Техеран, санкциите на САЩ вероятно са "подтикнали Иран да изгради местна, децентрализирана производствена база, която да издържи на външен натиск", твърди Джеймс Патън Роджърс, изпълнителен директор на Института за технологична политика „Брукс“ към Корнелския университет и съосновател на работната група по военни изследвания към Британската асоциация за международни изследвания.

Изглежда, че "Шахед" е изиграл влиятелна роля в решението на САЩ да потърсят примирие още в самото начало, след като Иран изстреля хиляди дронове към Израел, арабските държави, в които се намират американски военни бази, и корабите, които се осмеляват да преминават през Ормузкия проток – ключовия пункт за търговията с нефт и газ.