Невероятен епизод от Втората световна война: Брадва срещу нацистки танк

Въпреки че имаше само образование на готвач, Иван Павлович Середа успешно извади от строя нацистки танк и деактивира оръжията му, след което подмами екипажа да се предаде.

Датата е 2 юли 1941 г. Операция "Барбароса" – колосалната нацистка инвазия в Съветския съюз беше започнала едва преди 10 дни, а Червената армия мобилизирана и хвърлена в масова атака срещу нахлуващите германци. И се редуваха катастрофално поражение към друго.

След четири дни на бой 91-ви съветски танков полк от 46-та танкова дивизия на 21-ви механизиран корпус беше на практика изчерпан. Оттеглен от фронта, полкът се опитваше да се възстанови, като даваше почивка на войниците си и ремонтираше танковете и превозните средства, които можеше. Това беше обичайна гледка в онова, което в крайна сметка щеше да се превърне в най-ужасяващата сухопътна кампания в историята на човечеството, пише за TNI военният историк Уилям Лоусън.

Но фронтът винаги беше променлив през първите месеци на войната. Германците предприемаха мащабни бронирани обкръжителни маневри, които понякога обграждаха цели съветски армейски групи, принуждавайки ги да си проправят път към свободата или да бъдат унищожени от затварящия се обръч. Една такава атака, битката за Киев от август до септември 1941 г., доведе до пленяването на над 600 000 съветски войници в най-голямото военно обкръжение в историята – според повечето източници това е най-голямата военна катастрофа в цялата съветска история.

Но тази битка е все още след два месеца, когато 91-ви танков полк е извикан да се защитава от друго, по-малко движение на 2 юли, независимо дали са имали танкове, или не.

Мъжете от поделението грабват оръжията си, качват се на малкото останали машини и се изнасят. Иван Павлович Середа, готвач от Червената армия, който е навършил 22 години предния ден, се готви да направи същото, но командирът му заповядва да остане в лагера на взвода. Командирът на Середа иска топла храна да е готова, когато хората му се върнат. На готвача му било наредено да защитава лагера с цената на живота си, ако германците пробият.

И така, оставен съвсем сам, Середа оставил пушката си настрана и се върнал да бели картофи.

По-късно Середа чул звука на приближаващи се машини. Издайническите скърцащи окачвания му подсказали, че са танкове. Придвижвайки се, за да посрещне завръщащите се другари, Середа бил шокиран да види три германски леки танка Panzer 38(t) да влизат в лагера на неговия взвод.

Съветският готвач се снишил, наблюдавайки как първите два танка преминават и продължават пътя си. Но третият танк спрял и командирът излязъл да се огледа. Середа направил същото. Неговата пушка Мосин-Наган - стандартната служебна пушка за Червената армия, прочута с използването си в ръцете на съветски снайперисти като Василий Зайцев - все още била облегната на чувал с картофи, извън обсега му. Погледът му се спрял на брадва, стояща близо до купчината дърва, която служеше за гориво за готвене.

Вземайки брадвата, Середа се втурна около палатката, крещейки на командира на танка. Изненаданият германски войник се обърнал и хукнал към машината си, скочил вътре и заключил люка. Картечницата на танка започнала да стреля дълги залпове във всички посоки - но по това време Середа бил до машината и извън линията на огъня.

Размишлявайки бързо, Середа грабнал близкия брезент, хвърлил го върху купола на танка и го закрепил, за да блокира страничните илюминатори. Човек може само да се чуди защо командирът на танка не е заповядал на шофьора си да се отдалечи от крещящия готвач, но той не го направил и картечницата продължила да стреля в празно. След това Середа се качил на танка и покрил илюминатора на шофьора с готварската си престилка.

Танкът вече бил "сляп" и Середа преминал в настъпление

Картечницата очевидно била най-непосредствената заплаха, затова Середа започнал да удря цевта със стоманената си брадва. Артилеристът продължил да стреля и цевта се нагряла, започвайки да свети в оранжево. Середа продължил атаката си, като в крайна сметка огънал горещата цев, така че оръдието вече не можело да стреля.

След това находчивият готвач започнал да вика въображаеми другари да донесат гранати, с които да атакуват танка. Той дори си отговарял с различни гласове, за да подпомогне хитростта.

Не знаем дали екипажът на германския танк разбирал руски, но те би трябвало да са били добре наясно колко уязвим е един неподвижен танк за атакуващата пехота. И човек отново се чуди защо германците не са се опитали просто да се отдалечат, но очевидно не са го направили.

В крайна сметка, страхувайки се от опасността от въображаемите гранати, командирът на танка отворил люка си, предавайки се на това, което смятал за голям брой съветски войници отвън. По това време Середа си бил взел пушката и насочил дуло с калибър 7.62x54R към лицето на германеца, докато той излизал изпод брезента, което му попречило да види истинската същност на срещата навреме, за да промени решението си.

Середа останал на пост, докато взвода му се върне, след което докладвал на изненадания си командир за пленяването на неповреден германски танк и целия му екипаж.

Героичните действия на Середа бързо били признати от Кремъл. Това било особено важно през лятото на 1941 г., тъй като Червената армия претърпявала едно катастрофално поражение след друго и се оттегляла по всички фронтове. Съветските власти се нуждаели спешно от истории за успехи, за да подсилят морала на фронта и в страната.

21-ви механизиран корпус предполагаемо е запазил брадвата като военен сувенир, но всъщност не съществува никакъв запис за нея и тя не изглежда да се намира в музей или колекция. Най-вероятно е била изгубена в хаоса на войната.

Съветските власти решили, че смелостта и находчивостта на Середа не бива да се пропиляват в готвене за взвода му, въпреки че преди войната той беше завършил кулинарно училище. Той бил преназначен за разузнавач и в крайна сметка станал командир на взвод, като се издигнал до званието старши лейтенант. На 31 август 1941 г. Червената армия удостоила Середа с най-високото си отличие – званието "Герой на Съветския съюз". Той бил награден и с Ордена на Ленин – най-високото гражданско отличие на СССР, което автоматично се присъждало на Героите на Съветския съюз.

Середа продължил да служи в битката за Москва през 1941 г., където съветските войски най-накрая спрели германците, както и по време на продължилата години наред обсада на Ленинград. Той оцелял във войната, но бил ранен няколко пъти. В крайна сметка той починал от усложнения, причинени от тези рани, в родното си село Александровка, Украйна.