Има нов начин на водене на война, но дали това е еволюция или революция?

Начинът, по който се водят войните, се променя бързо, тъй като новите технологии преобръщат военните доктрини във всичко – от снабдяването до провеждането на операции. Но колко радикална ще бъде тази трансформация в следващите години? И дали стотиците милиарди долари, които САЩ, техните съюзници и съперници инвестират в нови танкове, самолети и военни кораби, няма да се окажат равносилни на закупуването на коне и стрели в навечерието на появата на картечниците и гаубиците?

Войната между Русия и Украйна първоначално беше отхвърлена от много западни военни лидери като конфликт, от който те не могат да извлекат много поуки, тъй като САЩ и съюзниците им, ако се наложи да воюват, биха имали въздушно превъзходство и мощни прецизни боеприпаси за бърз и опустошителен удар. Неуспехът на САЩ и Израел да нанесат стратегическо поражение на средна сила като Иран, след като изразходваха голяма част от тези прецизни боеприпаси, подкопа тази представа, пише WSJ.

Военните действия, фокусирани върху дроновете, а с тях и достъпността на изобилие от евтини прецизни боеприпаси, са тук, за да останат. Същото важи и за разпространението на други способности, като балистични и крилати ракети с голям обсег, които преди бяха привилегия на големите сили и дори за тях бяха твърде скъпи за масово използване. Междувременно развитието на автономни системи, управлявани от изкуствен интелект, предвещава още по-значителна промяна.

В министерствата на отбраната и военните щабове по целия свят всички обръщат внимание и се опитват да разберат какви поуки да извлекат.

Военните лидери, правителствата и отбранителните компании не са съгласни дали да нарекат настоящите развития революция, която изисква цялостно преразглеждане на съществуващите доктрини.

Революция или не, малцина се съмняват, че начинът на водене на война претърпява бързи и ускоряващи се промени.

Автономията, използваща изкуствен интелект, вече се превърна в основен фактор за САЩ при създаването на списъци с цели за въздушната война срещу Иран. Автономни дронове, управлявани от Украйна, включително тези, доставени от немския производител Helsing, патрулират по магистралите на окупираната южна Украйна, търсейки цели като цистерни за гориво, използвайки разпознаване на образи с изкуствен интелект, и след това ги преследват самостоятелно, след като получат разрешение от човешки оператор. За подобни мисии Русия започна да използва дронове "Молния", управлявани от изкуствен интелект, които нямат човек в цикъла, тъй като руските сили нямат достъп до Starlink за насочване.

Ключовата характеристика на войната между Русия и Украйна, и вероятно на други големи конфликти, които предстоят, е, че това, което някога е било авангардно оръжие и технологии, остарява в рамките на месеци.

Един пример за адаптивност е новата система за обществени поръчки на дронове в Украйна, които представляват над 90% от загубите на противника, системи за електронна война и някои други ключови оръжия. Тя е коренно различна от начина, по който функционират западните военни с централизираните си бюджети за отбрана.

Съгласно система, въведена миналия август, на украинските бригади се разпределят "електронни точки" въз основа на това колко руски войници и части техника са успешно поразили, като дроновете предоставят видеозаписи като доказателство за тези сблъсъци. Превръщайки тези "електронни точки" в пари чрез мрежата за управление на бойното поле "Делта" на страната, бригадите могат бързо да закупят нови системи директно от производителите, чрез класифициран онлайн пазар. С развитието на директните взаимоотношения оръжието се превръща, по някакъв начин, в абонаментна услуга, а не в обект, постоянно актуализиран и препроектиран, за да отговаря на променящите се условия на бойното поле.

Вместо да третира дроновете като поредното оръжие в рамките на съществуващата военна структура, Украйна призна войната с дронове като отделна област.

Бързият и иновативен подход на Украйна, разбира се, е трудно да се повтори за страни, които всъщност не участват във войни и следователно не изразходват големи количества боеприпаси, които трябва да бъдат подменени.

В тази среда способността за бърза промяна, наред с технологиите, се превръща в ключов компонент на отбраната.

За да са в крак с времето, производителите на отбранително оборудване и военните командири трябва да преосмислят как действат – и каква част от традиционното оборудване и доктрина се вписва в новия начин на водене на война.

Проблемът за военните командири е, че дори когато се стремят да се адаптират към войната на бъдещето, те все още трябва да вземат предвид заплахите, които съществуват днес. За германските и други европейски въоръжени сили това е преди всичко възможността за конфликт с Русия.