Войната в Украйна разкрива опасностите от продължителното използване на турникет

Докато американската армия се подготвя за бъдещи войни с висока интензивност и многобройни жертви, нейните медици се обучават да правят нещо, което почти никога не са правили по време на Глобалната война срещу тероризма - да свалят турникет от ранен войник.

Неотдавна обучението по поставяне на турникет за повечето американски военнослужещи следваше прости и строги указания: поставя се един турникет високо и стегнато върху крайника, за да се спре животозастрашаващото кървене, а премахването му се оставя на персонала за специализирана медицинска помощ. Съвременният военен турникет представлява издръжлива найлонова лента, която се закрепва плътно около ранения крайник с велкро, след което се затяга още повече чрез завъртане на малка пръчка, докато кръвопотокът спре.

В ерата на Глобалната война срещу тероризма (GWOT) спирането на кръвозагубата на военнослужещ на бойното поле беше най-важният приоритет, а възможността за бърза медицинска евакуация не изискваше много допълнителни съображения. Но при мащабни бойни операции, където контролът над въздушното пространство е оспорван, както медицинските специалисти, така и войниците без медицинска подготовка може да се наложи да търсят алтернативни решения на продължителното използване на турникет, за да предотвратят катастрофални увреждания, които могат да доведат до дисфункция на органи или загуба на крайници.

Инструкторите от Специалните сили на Американската армия споделиха пред Business Insider, че от курсантите в медицинските им програми все повече се очаква да знаят как да ги свалят, а не само как да ги поставят. Войниците се оценяват по тези манипулации, известни като "преобразуване на турникет", както и по способността им да научат другите да правят същото.

"Тъй като получаваме все повече данни от бойното поле при съвременни конфликти, при които липсва този "златен час", сега медицинските лица са принудени сами да вземат решение кога и дали да премахнат турникета", заяви ръководителят на курса по медицина за специални операции на армията, експерт по травматология, който разговаря с Business Insider при условие за анонимност. "Ако не го направите, губите този крайник."

Турникетът е сред най-важните средства за спасяване на живот в аптечката на медика, според военните насоки за тактическа бойна помощ при ранени, а кръвоизливът е основната причина за предотвратими смъртни случаи на бойното поле. Когато има съмнение, поставянето на турникет на ранен пациент остава безопасно решение, каза ръководителят.

Но сложността на бойните полета в Украйна, където повсеместното наблюдение и атакуващите дронове често правят навременната евакуация на ранените невъзможна, показа, че това не винаги е строго правило.

Там медиците са принудени да се грижат за ранените по-дълго, което ги задължава да търсят други начини за овладяване на кървенето, за да избегнат уврежданията, които могат да възникнат при прекалено дълго носене на турникет.  Когато кръвообращението се възстанови след продължителна употреба на турникет, токсини от увредената тъкан могат да бъдат освободени в кръвообращението, което потенциално може да увреди бъбреците. Украйна е отчела увеличение на търсенето на диализа сред ранени войници, на които турникетът е бил оставен прекалено дълго. Постоянното увреждане на нервите също е повод за тревога.

Един от най-ясните уроци, извлечени от Украйна, е необходимостта повече войници да разбират как се превръщат турникетите,

заяви полковник Кен Двайър, командир на Центъра и училището за специални военни операции на армията, който ръководи обучението на курсантите.

От курсантите, сред които са и санитари от Военноморските сили, предназначени за разузнавателни и специални оперативни подразделения на Морската пехота, както и военни лекари от Сухопътните сили, назначени при „Рейнджърите“ и „Зелените барети“, се очаква също да преподават преминаването от турникет към други методи на други военнослужещи и съюзнически сили, каза ръководителят на курса.

На войниците, които са се сражавали в Ирак и Афганистан, е било преподавано как да поставят турникети, но рядко как да ги махат, ако се разхлаби прекалено рано, може да се възобнови масивно кървене.

Този подход отразяваше характера на войните, в които САЩ участваха, и превъзходството им във въздуха - ранените често бяха евакуирани с хеликоптер в рамките на военния „златен час“ до добре оборудвани травматологични центрове, където хирурзи и специалисти по травматология можеха безопасно да махнат турникета.

Сега евакуацията на ранени в Украйна е толкова трудна и опасна, че наземни роботи все по-често се използват за евакуация на войници, с различна степен на успех. Изпращането на медицински екипи за спасяване е рисковано, а евакуациите с хеликоптери обикновено са невъзможни.

След хаоса на бойните действия, каза той, ранените пристигаха в добре осветени медицински заведения с достатъчно персонал, където медицинските специалисти имаха времето и ресурсите да преоценят необходимостта от турникетите. Дори тези, които може би не са били необходими, можеха да бъдат премахнати достатъчно бързо, за да се избегнат усложнения.

Украйна принуди военните експерти по травматология да преосмислят предположението, че ранените бързо ще достигнат до специализирана медицинска помощ.