Краят на "златния час": Военните медици се подготвят за бойно поле без бърза евакуация

Медикът закрепи пациента си на носилките, докато от преносимия високоговорител на бдителния инструктор се носеше звукът от въртящите се перки на хеликоптера. След като се увери, че интравенозните му системи са добре закрепени, той и екипът с носилките вдигнаха ранения и се втурнаха към зоната за кацане сред летящите отломки от въздушния поток на ротора на хеликоптера, в този случай, от машина за почистване на листа.

На това импровизирано бойно поле на паркинга на Центъра за съвместно медицинско обучение за специални операции на армията санитарите вече бяха потушили вражеския огън, спрели кървенето, взели две торбички кръв от съотборници за ранения и го пренесли на разстояние, равно на половината футболно игрище, до защитена позиция, преди „хеликоптерът“ да пристигне, за да откара ранения войник в близката военна болница, пише BI.

Подобна сцена - ранен американски военнослужещ, бързо евакуиран за спешна животоспасяваща помощ, е позната на ветераните от Глобалната война срещу тероризма и отразява убеждението, върху което американската армия е изградила своята съвременна система за лечение на травми: медиците сортират ранените, хеликоптери или "Хъмви" пристигат бързо, за да ги евакуират към по-високо ниво на медицинска помощ, а след това хирурзите поемат нещата в свои ръце.

Очаква се тази верига за оказване на помощ на ранени в бой да се прекъсне в бъдеща мащабна война.

По време на войните след 11 септември военните медици рутинно запушваха огнестрелни рани, спираха кръвоизливи с турникет на крайници, разкъсани от импровизирани взривни устройства край пътя, и с пръсти отстраняваха счупени зъби и отломки от дихателните пътища.

Но перспективата за мащабна война срещу усъвършенстван противник, противник с напреднали технологии, равни на тези на американската армия, с милиони малки атакуващи дронове, потенциално на склад и готови за употреба, означава, че те биха могли да се изправят пред трудна задача да поддържат жертвите живи по-дълго, без надеждна медицинска евакуация в продължение на дни или седмици наред.

Военните тихо започнаха да подготвят някои медицински лица да поемат по-голяма част от тежестта, когато евакуацията просто не е възможна. Но макар един-единствен медицински работник да може да спечели време, той не може да замести цялата система за медицинска логистика, нарушена от дронове и електронна война – основни проблеми в съвременната война.

В Украйна евакуацията на ранени в рамките на "златния час" за животоспасяваща травматологична помощ на практика не съществува. Дроновете за наблюдение и заплахата от атака с дронове, натоварени с експлозиви, правят преминаването през бойното поле по-трудно от всякога, което означава, че евакуациите често са невъзможни по фронтовите линии.

Украинските войски казват, че евакуацията на ранените често означава да се изчака настъпването на нощта или мъгла, или бурни метеорологични условия, които пречат на операциите на дроновете. Войниците все по-често прибягват до роботизирани системи за евакуация на ранени войници поради опасността за медицинските екипи, макар и с различна степен на успех.

Изправени пред възможността САЩ един ден да се окажат в подобна война, в която на медиците ще бъде възложено да се грижат за ранените по-дълго време, някои специалисти по травматология се подготвят за това бъдеще още сега.

"Нашият акцент върху продължителните грижи на бойното поле и начинът, по който променихме насоката на курса, са като че ли вградени в това, което правим сега", каза ръководителят на медицинския курс за специални операции. "Обемът на работата, която предстои на нашите медици след момента на нараняването, е това, към което пренасочваме акцента, за да могат те уверено да се грижат за някого."

За инструкторите това означава да запознаят курсантите още в началото с умения като ампутации на бойното поле и управление на инфекции – неща, които предишните поколения обикновено усвояваха едва след години в кариерата си и при по-високи звания. Натовареното обучение дава приоритет на основите на травматологичната помощ, отбеляза ръководителят, но инструкторите въвеждат напредналите умения по-рано.

Медиците на утрешния ден, като младите войници и моряци, които в момента преминават курса във Форт Браг, могат да се сблъскат с лавина от отговорности след стабилизирането на ранените: да ги хранят, да следят интравенозните течности и да се справят с инфекциите – значителен проблем в Украйна. Според медицинските експерти е възможна дори перспективата за подпомагане на диализа на бойното поле в случай на бъбречна недостатъчност – потенциално последствие от прекалено дългото носене на турникет.

По време на Глобалната война срещу тероризма "мисиите много често се планираха в радиус, в който можеше да се стигне до самолет за час", каза полковник Кен Двайър, командир на училището, което допринесе за подобряване на процента на оцеляване.

Идеята, че някои евакуации в бъдеща война биха могли да се осъществят в рамките на един час, не е изчезнала напълно, каза Двайър.

Тъй като незабавната евакуация на ранените е малко вероятна, медицинските лица изведнъж поемат отговорността за всички телесни функции на пациента, обясни ръководителят на курса. Един човек може да поеме множество роли, които обикновено се изпълняват в интензивно отделение — почистване на зъбите на пациентите, поставяне на очен мехлем при изсушени от седативи очи, наблюдение на приема на течности и регулиране на чревните функции.

Това не отчита нестабилната обстановка на бойното поле нито наличието на множество пациенти, каза Майкъл Дейвис, полковник от ВВС в оставка, който преди това е ръководил Програмата за изследвания в областта на грижите за ранени в бой на САЩ и е заемал длъжността заместник-командир на Института за хирургически изследвания на Американската армия.

Множествените пострадали биха създали "огромно когнитивно натоварване", тъй като медиците трябва да сортират пациентите според различните степени на тежест на нараняванията, каза Дейвис, който все още практикува като хирург.

Продължителната грижа за пострадалите не е новост за американските въоръжени сили. Войските за специални операции в Африка отдавна се разполагат с ограничена медицинска подкрепа, често без модерни болници наблизо или бърз въздушен транспорт в рамките на огромния континент. Техните старши медици са обучени да лекуват ранени в сурови условия – работа, традиционно известна като продължителни "полеви" грижи.

Но по-голямата част от медицинските служби на американските въоръжени сили не попадат в рамките на гъвкавите формирования за специални операции. Въпреки нарастващия интерес към продължителните грижи за ранени, медицинските специалисти, които ще бъдат разположени с по-голямата част от войските, нямат същите възможности да развият такива напреднали умения, заявиха военни експерти по травматология, дори на фона на широко разпространената загриженост относно мащабна война и поуките от Украйна. Множество доклади на правителствени контролни органи са установили подобни тревожни проблеми, свързани с развитието на уменията за лечение на травми във военната сфера.

Военните експерти по травматология са изградили кариерите си, спасявайки живота на ранени войници по време на Глобалната война срещу тероризма, каза Дейвис, и са останали обсебени от смъртните случаи, които са могли да бъдат предотвратени. Мнозина от тях вече са се пенсионирали, като отнасят със себе си години ценен опит в грижите за ранени в бойни условия.

Притесненията относно продължителните грижи за ранени в претоварена травматологична система привлякоха известно внимание от страна на Конгреса. Проектите на Камарата на представителите и Сената за годишния закон за одобрение на отбраната включват разпоредби, изискващи доклади за готовността за оказване на медицинска помощ на военни ранени. Част от това, както се надяват някои законодатели, ще включва по-голяма прозрачност от страна на Пентагона относно броя на ранените, които военните очакват при мащабна война.

Полковник Дженифър Гърни от Армията, директор на Общата травматологична система на въоръжените сили, предупреди, че нарастващото внимание на военните към продължителното лечение на ранени рискува да го представи като решение, а не като последица, когато бързата евакуация е невъзможна.

Това не означава, че военните не трябва да подготвят медицинския персонал за продължително лечение на ранени, добави тя. Висшите военни в Пентагона и военните анализатори многократно са предупреждавали, че бъдещите перспективи за американското въздушно превъзходство са мрачни, а огромните морски разстояния в райони като Тихия океан правят такава подготовка критично необходимо условие.

По-напредналото обучение и по-лесно достъпните запаси могат само да направят една и без това лоша среда малко по-малко смъртоносна за някои, обясни Гърни. Медиците сами не могат да превърнат оголено място за лечение в отделение за интензивна терапия, нито да превърнат един-единствен военнослужещ в цял хирургичен екип.