Иранската опозиция с нова стратегия

Опозицията в Иран пое нов курс.

Единият от неуспелите кандидати в президентските избори – Мехди Карубис, отложи за следващата седмица траурното шествие в памет на загиналите по време на демонстрациите.

По официални данни от началото на протестите преди 10 дни по улиците на Техеран са били убити 17 души.

След като в сряда всички опити за митинги бяха задушавани в зародиш, с напрежение се очакваше колко хора ще се съберат на траурното шествие, организирано от Каруби.

Четвъртък е денят, в който иранците традиционно почитат мъртвите.

Основният опозиционен лидер Хосеин Мусави също смени стратегията. За да се избегнат нови жертви в протестите, той започва преговори.

В сряда Мусави и бившият президент Акбар Хашеми Рафсандшани се срещнаха с високопоставени парламентаристи. Това е първата среща на Мусави с официалните власти от началото на протестите.

Междувременно ЕС поиска режимът в Техеран да си мери думите, най-вече по отношение на Великобритания

Твърдения, че съюзът или отделни страни членки се месят в иранските избори, са безпочвени и недопустими, се казва в официално изявление на Брюксел.

Освен това ЕС е силно загрижен за продължаващото насилие срещу демонстранти.

Американските власти оттеглиха поканата към ирански дипломати да участват в тържествата по случай Деня на независимостта – 4 юли.

Това беше първата подобна покана от десетилетия и беше част от опита на новия президент Барак Ообама да зададе нов тон в отношенията с Иран.

Две седмици след изборите, които предизвикаха сблъсъците в Техеран, почти няма официална реакция от останалите арабски държави.

Въпреки противоречията помежду им, стигащи дори до прекъсване на дипломатическите отношения между Мароко и Иран например, никоя арабска държава не взе отношение по протестите.

Мълчанието на Мароко, а също и на останалите арабски държави, относно случващото се в Иран, може да се обясни много лесно, според мароканския професор Халид Амин.

„Избори в други арабски страни не се критикуват, това е табу“, казва Амин пред Die Welt.

Все пак арабските правителства са загрижени от протестите в Техеран, обяснява Халид Амин. Същото може да се случи във всяка една от тях, повечето страни са не по-малко недемократичини от Иран.

В Египет, Алжир, Тунис, Сирия, Мароко, Йордания, Саудитска Арабия или Либия държавните глави управляват с десетилетия или цял живот. 

Свободата на словото е ограничена.

Изборите трудно могат да се нарекат свободни и демократични. 

В Саудитска Арабия никога досега не са провеждани избори за парламент.

Египетският журналист Гамал Фанми очаква протестите на опозицията в Иран да запалят искрата и на други места. 

„Мисля, че новото поколение активисти ще бъде инспирирано от случващото се по улиците на Техеран. Това, което се случва в Иран, не е на Марс. Египтяните ще се опитат да го копират и в своята страна“, смята Фаним.

Сирийският блогър Ясер Садик намира исканията на иранската опозиция, които циркулират в интернет, за насърчаващи. 

Най-вече разпускането на тайните служби, които в арабския свят са наистина много. Той е категоричен – диктаторите в региона се страхуват.

Мароканският професор Халид Амин е по-сдържан. Не трябва да забравяме, че хората по улиците на Техеран не са демократи и не искат революция. 

Дали ще е Махмуд Ахмадинеджад или Хосеин Мусави, ислямската република Иран ще си остане недемократична държава, смята професорът.