Откриха 2000-годишен пръстен с името на Пилат Понтийски

Археолози откриха 2000-годишен пръстен с името на Пилат Понтийски и решиха дългогодишна мистерия, съобщава уебсайтът “Popular Machanics”.

Сред руините на изоставения дворец и крепостта Иродион, в останките от някогашен двор, археолозите открили меден пръстен, който близо 2000 години останал незабелязан. Екипът на археолога от Еврейския университет Гидиън Фоерстер го извадил по време на разкопките през 1968–1969 г. Имотът се намира на около 13 километра югоизточно от Йерусалим.

Първоначално пръстенът изглеждал като един от стотиците неособено забележителни предмети от обекта. Датиран е към I век пр.н.е. и върху него е изобразен каликс-кратер — съд, използван в древността за смесване на вино и вода. Около изображението са изписани с гръцки букви знаците ΠΙΛΑΤΟ (PILATO), очевидно свързани с името на римския префект на Юдея Пилат Понтийски.

Някои изследователи предположили, че пръстенът може да е принадлежал лично на Пилат. Други обаче останали скептични. Предметът е сравнително грубо изработен и едва ли съответства на луксозен личен печат на високопоставения римски управител.

Дълго време загадката останала неразрешена. Пръстенът бил съхраняван в склад до 2018 г., когато бил почистен и гравировката станала ясно видима. Наскоро Катрин Боуншо, професор по древен юдаизъм в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, анализирала надписа и предложила ново обяснение.

Според нея пръстенът вероятно не е бил носен от самия Пилат или от негов високопоставен служител. По-вероятно е принадлежал на слуга или бивш роб, работещ за администрацията на префекта.

Причината се крие в необичайния начин, по който е изписано името. Върху пръстена е използвано ΠΙЛΑΤΟ, като „ΠΙ“ е от едната страна на изображението, а „ΛΑΤΟ“ — от другата. Надписът вероятно е трябвало да се чете по посока на часовниковата стрелка заради ограниченото пространство върху рамката.

Именно формата на името е най-голямата загадка. Ако ставаше дума за гръцката форма на латинското Pilatus, очакваното изписване в именителен падеж би било ΠΙΛΑΤΟΣ (PILATOS). Ако надписът трябваше да показва, че пръстенът принадлежи на Пилат, би могъл да се използва родителният падеж ΠΙΛΑΤΟΥ (PILATOU) — „на Пилат“, или дателният ΠΙΛΑΤΩ (PILATO) — „за Пилат“.

Затова необичайната форма ΠΙΛΑΤΟ изглеждала като грешка. Боуншо обаче предлага различно обяснение: това е транслитерация на латинската дателна форма PILATO с гръцки букви.

Подобно смесване на латински и гръцки било напълно възможно в Римска Юдея. Гръцкият бил широко разпространен език в региона, докато много хора не разбирали латински или не били запознати с латинската писменост. Затова латинска дума или име можело да бъде изписано с гръцки букви, за да бъде разбрано от местното население.

Това променя значението на пръстена. Вместо да показва кой е собственикът му, надписът вероятно е служил като своеобразна административна маркировка. Човекът, който носел пръстена, вероятно е бил местен жител, работещ за администрацията на Пилат, и го е използвал за поставяне на печат върху каси, делви, документи или други предмети, за да обозначи връзката им с префекта.

Има и още една любопитна подробност. Изглежда изображението на кратера е било отпечатано върху рамката на пръстена преди да бъде направен надписът. До „ΠΙ“ се вижда слаба следа, наподобяваща гръцката буква ламбда. Вероятно майсторът първоначално е планирал да постави буквата там, но е установил, че няма достатъчно място, и я е преместил от другата страна.

Според Боуншо именно тази комбинация от латински, гръцки и местна административна практика прави находката особено ценна.

„Гръцката транслитерация на латинската форма PILATO отразява не само връзката с римската администрация и самия префект Пилат, но и взаимодействието на тази администрация с местното население“, посочва тя. Това взаимодействие е включвало местни представители, които извършвали работа за администрацията, техни поробени или бивши поробени служители, както и занаятчии от работилници в Йерусалим.

Така пръстенът вероятно не е лична вещ на прочутия римски управител, а малък административен инструмент, използван от човек от местното население. Именно това го превръща в необичаен археологически свидетел за ежедневната работа на римската власт в Юдея преди близо 2000 години.