До каква степен визията на Хитлер е била оформена от епохата на империализма?

Седмици преди избухването на Втората световна война министърът на пропагандата на Третия райх Йозеф Гьобелс нарежда на вестниците да съобщават, че концентрационните лагери на режима са само бледо копие на съоръженията, в които британците са интернирали бурите четиридесет години по-рано. Две години по-късно Адолф Хитлер споделя в тесен кръг, че "руското пространство" е "нашата Индия" - място, където германците ще се научат да управляват огромни маси от украинци "както англичаните: с шепа хора".

Нацистите не са единствените, които правят тези спорни паралели относно историческата приемственост. Още от средата на 30-те години на миналия век четири поколения антиимпериалисти и постколониални активисти твърдят, че зверствата на хитлеровия режим са логично продължение на онова, което Великобритания, Франция и други европейски колониални сили вече са причинили на останалата част от света.

Германският исторически музей в Берлин подлага на проверка тази теза с мащабна изложба, озаглавена "Спорно родство" (Controversial Kinship). Тя разглежда приликите между нацизма и предхождащите го имперски злоупотреби, както и разликите помежду им.

Това е изключително чувствителна тема в Германия. От една страна, все още съществува силно табу по отношение на "уникалността" на Холокоста и дълбоко нежелание да се търсят паралели с предишни геноциди или други тежки расистки престъпления. Но от друга страна, съществува тенденция да се заличават разликите между отделни периоди на расистко насилие и те да се разглеждат просто като различни проявления на един и същ феномен на превъзходство на бялата раса.

Това е и изключително актуален политически въпрос. Изложбата ще бъде открита в петък - само няколко часа след дебат в Бундестага относно това дали Германия е направила достатъчно, за да изкупи вината си за геноцида над народите нама и хереро в Намибия в периода 1904-1908 г.

Стефан Малиновски, почетен професор по европейска история в Университета в Единбург и куратор на изложбата, отбеляза, че е "забележително", че е трябвало да се чака чак до 2026 г., преди голям германски музей да се заеме с тема от такова огромно значение.

"Опитваме се да върнем един силно идеологизиран дебат към същината на историческите факти", каза той, цитиран от The Times. "Първоначално го казвах на шега, но сега започвам да го мисля сериозно: щом ни критикуват и от двете страни, вероятно вършим нещо правилно."

В изложбата са включени уред за измерване на затворници от концентрационния лагер "Дахау" и тропически шлем, използван от служители на "Шуцтрупен" (Schutztruppen) през предходни десетилетия.

Изложбата започва провокативно с контейнер за газ "Циклон Б" - използван от нацистка Германия за избиването на стотици хиляди евреи в лагерите на смъртта - поставен редом до "джамбок" (sjambok): твърд камшик от кожа на носорог, с който германските колониални администратори в Намибия са биели местното население.

Представени са и някои от многобройните мислители на XX век, според които тези предмети всъщност са две страни на едно и също явление. Когато през 1966 г. австрийският евреин Жан Амери - оцелял от Аушвиц - определя Холокоста като симптом на един по-широк "век на варварство", той несъзнателно повтаря тезата на антиколониални автори от междувоенния период, като например чернокожия марксистки есеист С. Л. Р. Джеймс. Последният твърди, броени дни след погрома "Кристалната нощ" през 1938 г., че евреите и африканците са подложени на "подобни преследвания".

И все пак изложбата подчертава и аспектите, в които това твърдение не отговаря на истината

"Наш дълг е да дадем възможност на посетителите сами да си съставят мнение", казва Рафаел Грос, директор на музея. "Контекстът не е без значение. Ако той бъде пренебрегнат, се получава изкривена картина."

Изложбата изтъква, че нацисткият режим системно се е стремял към етническо прочистване на Централна и Източна Европа, а впоследствие - и към пълното унищожаване на европейското еврейство, с такава скорост и радикализъм, задълбоченост и идеологически плам, които бяха на съвсем различно ниво в сравнение с всичко предходно.

Както установяват К.Л.Р. Джеймс и неговите съмишленици, беше възможно и публично да се изразява несъгласие с колониализма по начини, които биха били немислими при нацизма.

Един от експонатите е табло от 1904 г. със сатирични карикатури от имперска Германия, осмиващи различните разновидности на колониализма. Невротичните германци карат дори жирафите да маршируват в строй. Лицемерните британци наливат уиски на туземците от единия край и извличат златни монети от другия, докато проповядват християнски слова. Французите не могат да се сдържат да не опипват похотливо африканските жени. А белгийците са канибали, които се угощават с плътта им, придружена от бутилка бордо.

Включена е и кореспонденция от 1939 г. между Махатма Ганди и австрийския еврейски философ Мартин Бубер, в която Ганди съветва евреите в Райха да опитат ненасилствена съпротива.

Бубер отговаря:

"Знаете ли или не знаете, Махатма, какво представлява концентрационният лагер и какво се случва вътре в него? ... Нима смятате, че един евреин би могъл публично да изрече дори едно изречение, подобно на тези от Вашите лекции, без да бъде пребит до земята?"

Самият Хитлер е бил изумен от толерантността на Великобритания към Ганди и през 1937 г. казва на лорд Халифакс (който по-късно става министър на външните работи):

"Трябва да застреляте Ганди, а ако това не е достатъчно, за да ги накарате да пълзят в краката ви, застреляйте още дузина водещи членове на партията Конгрес. Ако и това не помогне - застреляйте 200 души и продължавайте, докато се възцари ред."

Малиновски заявява, че целта на изложбата не е да оправдае колониализма, а да внесе поне малко нюанси в една дискусия, която е станала "изцяло наситена с идеология".

"Не изпитвам ни най-малка симпатия към колониализма и неговото наследство", казва той. Тук няма морална йерархия. Не може да се докаже, че едното е било по-добро или по-лошо от другото. Но може да се покаже, че са били различни."