Алис Вайдел определи Хитлер като крайноляв екстремист, мит ли е това? (ВИДЕО)

Адолф Хитлер е бил  "ултралевичар", който е водил радикално лява политика. Това заяви Алис Вайдел, съпредседател на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) по време на пресконференция, повтаряйки твърдение, което направи пред американския магнат Илон Мъск.

"С удоволствие го повтарям: Адолф Хитлер водеше изцяло лява политика. Той беше ултралевичар и крайноляв екстремист, и ако погледнете историята, ще видите, че това се потвърждава", заяви Вайдел, когато бе попитана за това твърдение на пресконференция. 

🇩🇪🔷🏛️ Alice Weidel, líder de AfD, vuelve a condenar la figura de Hitler:

🗣️ "Era un extremista radical de izquierda". pic.twitter.com/i7Y7i4y6dv

— La Respuesta (@larespuesta_es) September 21, 2026

След това Вайдел смени темата и коментира резултатите от регионалните избори в Берлин, където победи партията  Die Linke, като отбеляза, че Ерих Хонекер (комунистическият лидер на бившата ГДР) би останал доволен.

"Освен това смятам, че Ерих Хонекер би се гордял с резултата в Берлин", каза тя.

Вайдел цитира и фраза, приписвана на италианския писател Иняцио Силоне, според която "ако фашизмът се завърне, той ще се завърне под маската на антифашизма".

В неделя се проведоха регионални избори в Мекленбург-Предна Померания, където AfD зае първото място, но няма възможност да състави правителство, както и в Берлин, където победиха "Левите" и биха могли да управляват в коалиция със "Зелените" и Социалдемократическата партия. 

Защо "левият" Хитлер е мит

Този фалшив наратив за Хитлер не е нов. Още през 2012 г. Ерика Щайнбах - тогава депутат от ХДС (CDU) и председател на Съюза на прогонените - твърдеше, че Хитлер е бил с леви убеждения. По това време AfD дори не съществуваше. В Twitter тя написа:

"Нацистите бяха лява партия. Забравихте ли? Националсоциалистическа германска работническа партия..."

Днес Ерика Щайнбах е член на AfD. Но тя не е и създателката на този фалшив исторически мит - той се е появил десетилетия по-рано. Защо и с каква цел десните популисти разпространяват това невярно твърдение - и как то може да бъде опровергано?

В непосредствения следвоенен период този мит "изобщо не е бил тема на обсъждане", казва Якоб Шергаут, участник в проекта "История вместо митове" към Историческия институт на университета в Йена. Причината е, че от една страна, нацисткото минало е било до голяма степен тема табу, а от друга - "онези, които са го преживели лично, разбира се, са били напълно наясно какъв е бил системата, в която са живели".

Впоследствие твърдението е разпространявано от десните политически среди в Бонската република през 70-те и 80-те години като форма на дискредитиране на политическия опонент.

"Известно е например изказването на Франц Йозеф Щраус, че Хитлер и Гьобелс уж са били марксисти по душа", казва Шергаут, цитиран от deutschlandfunk.de

Имаше обаче и многократни опити от страна на академичните среди да се представи Хитлер като революционер или НСДАП - като социалистическа партия.
Впоследствие този фалшив наратив до голяма степен изчезна от обществения дискурс. Докато не беше възроден - наред с други - от Ерика Щайнбах, а в по-ново време и най-вече от партията "Алтернатива за Германия" (AfD).

Каква е целта на десните популисти при разпространението на подобни исторически изкривявания?

Твърдението, че националсоциалистите са били леви, е част от така наречения алтернативен исторически наратив (или историческа фикция), според Якоб Шергаут от проекта "Истории вместо митове".

"В този наратив съюзниците всъщност са обявили война на Германия, нацистите всъщност са били леви, а Холокостът никога не се е случил."

Тази форма на исторически ревизионизъм цели да "реабилитира политическото дясно пространство за настоящето и по този начин отново да направи допустими политики, които всъщност са табу поради поуките от националсоциализма". Чрез приписването на националсоциализма към политическото ляво пространство, десницата трябва да бъде "реабилитирана" за настоящето и в известен смисъл - "декриминализирана".

Така левицата бива обвинявана в диктаторски наклонности, в духа на: "Искате да ни диктувате как да живеем, точно както го е правил Хитлер". В този наратив се вписват и термини като "екодиктатура".

Според Шергаут например AfD се опитва да изгради представа за историческа приемственост по отношение на държавната намеса и патернализма. След това партията се опитва да се представи като "единствената опозиционна сила (...), която би се противопоставила на този исторически патернализъм и на тези държавни намеси".

Как могат бързо да бъдат опровергани подобни неверни твърдения?

Най-добрият начин да разберете това е да се обърнете към първоизточниците: Адолф Хитлер е говорил много, включително за отношенията си с левичарите - например на 2 март 1933 г. в берлинския "Шпортпаласт". Тогава той заявява:

"Марксизмът се основава на идеята за равенството на живите същества. Тази доктрина за равенството на хората, расите и индивидите отдавна е научно опровергана и е несъстоятелна. Тя е безумна. На практика тя не съществува в действителността."

Адолф Хитлер е възприемал левицата не просто като политически опонент, а като заклет враг. Той е създавал омразен образ на левите политически сили и е нареждал арестуването, изтезаването и убийството на членове на леви партии и профсъюзи.

Не става въпрос само за тълкуване на текстове, казва историкът Щефани Шулер-Спрингорум, "а за 20 000 убити комунисти, социалисти и анархисти по време на нацисткия режим".

Какво всъщност означават "дясно" и "ляво" - от историческа гледна точка?

Термините водят началото си от Френската революция, която за първи път утвърждава равенството на всички хора - поне на теория.

"Още от самото начало обаче съществува политическо движение, което се противопоставя на това, като набляга на неравенството между хората", казва историкът Щефани Шулер-Спрингорум.

Фактът, че днес в политиката говорим за "ляво" и "дясно", произтича от разположението на местата във Френското национално събрание от 1789 г. Отляво са седели привържениците на републиката, които са искали промяна и прогрес. Отдясно са седели консерваторите, които са искали да запазят съществуващата система.

А какво означава социализъм?

"Най-просто казано, проектът на социализма се основава на "идеята за равенство и, ако е възможно, за справедливост - идеята, че всички трябва да разполагат с еднакви блага и че социалните различия трябва да бъдат по-малко", обяснява Шулер-Спрингорум.

Защо партията на Хитлер се е наричала "Националсоциалистическа германска работническа партия"?

Името "Националсоциалистическа германска работническа партия" следователно е "лъжа"у казва историкът Щефани Шулер-Спрингорум. Същевременно то е "много хитро, защото се разграничава от старите елити, от изгнилите структури на германската аристокрация и от военните, отговорни за поражението през 1918 г."

Името е внушавало следното: ние сме младите, ние вървим напред, ние правим нещо различно. Така то олицетворява "разграничаването от десницата и включването на онова, което се нарича германски народ", според Шулер-Спрингорум. Партията се опитвала - на езиково ниво - "да спечели работническата класа и, така да се каже, да стане привлекателна; това в крайна сметка донякъде успя, поне след 1933 г., но никога напълно."

Макар в ранните години на националсоциализма да е имала известни стимули в социалната политика - като например нацистката организация за свободното време "Сила чрез радост" (Kraft durch Freude) - обещаните в партийната програма на НСДАП от 1920 г. национализации и социализации така и не се състояха, казва Якоб Шергаут от проекта "Истории вместо митове".

"Вместо това се стигна до експроприация на еврейски предприемачи. Това означава, че въпросната уж социалистическа програма всъщност не е съществувала в този си вид и по същество представлява възпроизвеждане на нацистка пропаганда, която не е била приложена на практика."

От своя страна, Шюлер-Спрингорум подчертава, че партията е дошла на власт единствено благодарение на "съюз между консерватори, едри земевладелци, тежката индустрия и Райхсвера".

Първоначално националсоциалистите се опитват да спечелят благоразположението на работническата класа. Например, те изпълняват едно отдавнашно желание на профсъюзите: обявяват 1 май - Деня на труда - за платен официален празник. Но само ден по-късно, на 2 май 1933 г., нацистите смазват профсъюзите. Националсоциалистически бандити нападат централите на синдикатите, извършват погроми и грабежи, издигат знамена със свастики пред сградите и бият и унижават членовете на профсъюзите. Мнозина изчезват в стаи за изтезания и концентрационни лагери. Някои са убити на място. Това е краят на свободните профсъюзи в Германия.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.