"Бях убеден, че кариерата на опасен престъпник си струва"

Михаел Хакхоф не умее да живее на свобода. Само зад решетките знае как да се оправя с живота. Дълго е работил за кариерата си. Сега е изправен пред съда за бягство от затвора.

Типове като 51-годишния Михаел Хекхоф ги наричат клоуна на класа – винаги в добро настроение, винаги готови за шеги. Рядко се случва някой обвиняем да разкаже толкова забавно пред съда историята на живота си, както този гангстер, специализиран в отвличанията, пише Die Welt.

На моменти дори адвокатите и прокурорът не успяваха да овладеят усмивките си, когато Хекхоф описа пътя си на престъпник на процеса за впечатляващото му бягство от затвора.

Като тийнейджър излиза от контрол: „Бях абсолютно зомби“. На 16 години влиза за първи път в затвора и започва „обучението“ му за „кариерата“ като професионален престъпник.

„Първия си банков обир направих точно по описанието на един стар затворник“. Първите заложници, опит за самоубийство, отново заложници – по някое време влиза в затвора със строг режим Верл.

За себе си го приема като постижение. „Бях дълбоко убеден, че си струва да се работи за кариерата на опасен престъпник“.

В един момент изглежда, че все пак ще направи завой – след като излежава присъдата си във Верл. „След десет години и половина бях свободен и излязох в света като малко пиле“, още помни Хакхоф наивните си очаквания.

Ресоциализация – бил чувал думата. Когато в бюрото по труда обаче поискали осигурителния му номер, се оказал безсилен. Не знаел как се открива банкова сметка.

„Навън имах огромни проблеми да се справя с всекидневните неща“. Само в затвора знаел как да се оправя с живота. Намира „своята перла“ – приятелката си, и с помощта на брат си – работа.  

Трябвало да навива PVC на ролки. „Работата навън и работата в затвора са два различни свята“, разказва Хакхоф. След две седмици зарязва всичко.

За „разгряване“ Blacky, както го наричат, обира една бензиностанция, след това две банки и една пощенска станция. Събира един милион германски марки.

В затвора си мечтаел за подобен случай и за следващия от това весел живот в Бразилия. Но как да си купи самолетен билет? „Имах планина от кинти. Но нямах план какво да правя с тях“.

През 1991 година полицията се опитва да го залови – отново взимане на заложници, бягство. Предава се, защото „годеницата му“ го помолила.

След „катастрофална“ психиатрична експертиза попада в дупка. „Тогава за първи път ми стана ясно каква купчина отломки от живот имам“. Въпреки това продължава – когато през 1992 година взима заложници с негов приятел от затвора, една жена е залята с бензин и запалена.

С опит за отвличане две години по-късно Blacky за последен път се появява на първите страници на вестниците. Очистването, изглежда, започва със смъртта на майка му, а след това и на сестра му. Разказва, че „с него се работело“. До преместването му в строго охранявания затвор в Аахен през 2008 година.

„Ако не бях преместен в Аахен, днес нямаше да седя тук“, разказа пред съдиите той.