Могат ли пазарите понякога да са логични?

За пореден път пазарите се оказват трудно предвидими: в продължение на месеци инвеститорите се опасяваха, че централната банка на САЩ ще намали политика на евтини пари и с това може да намали ликвидността на фондовия пазар. Защото в края на краищата именно преди всичко лесните пари са онова, което направляваше индексите на фондовите пазари по целия свят от рекорд на рекорд. Затова и страхът от края на тази политика е доста голям. Отново и отново горещо се дискутираше въпросът за това как и кога ще се случи това. И всеки път, когато се намекваше за подобно решение, цените на акциите се придвижваха в обратна посока.

В четвъртък страховитото събитие действително настъпи: отиващият си ръководител на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке обяви началото на края на ултрахлабавата парична политика. Федералният резерв ще ограничи гигантското по размер месечно изкупуване на американски облигации от януари с 10 милиарда долара до 75 милиарда долара.

И какво направи фондовият пазар? Обърна се към ръст!

Опак свят? Не, инвеститорите не обичат спекулации, те предпочитат ясни факти. Фактът, че Фед ще забави в един момент програмата, работеща в световен мащаб, в крайна сметка бе известен и дългоочакван. Сега инвеститорите вече знаят как и кога. Яснотата е добро нещо, поне за борсите. Такова е и важното послание зад намаляването на покупките на облигации, че стимулите са все още достатъчно високи и че американската икономика се възстановява по устойчив начин. Подобни съображения водят винаги до по-високи цени на акциите.

Примерът напомня на мъдър цитат на ветерана на фондовите пазари Андре Костолани: „На фондовия пазар две по две не прави четири, а пет минус едно", казва роденият в Унгария Костолани. "Просто трябват здрави нерви, търпение и пари, за да се издържи до минус едно“.

Пазарните експерти могат да спечелят много от тази поговорка. "Фондовите пазари се считат от много за ирационални, нелогични събития, особено в краткосрочен план", казва Кристоф Брунс, съсобственик на компанията Loys.

Това важи особено за отделни акции. Брунс цитира примери: Както показва уволнението на главния изпълнителен директор Петер Льошер в Siemens, такова действие може да бъде аплодирано от фондовия пазар, въпреки че и назначението му преди това също доведе до положителни реакции. Фирмените поглъщания понякога се посрещат с радост от инвеститорите, какъвто бе случаят с Vodafone и Mannesmann, но в някои случаи се приемат и като бедствие – както в случая на Daimler и Chrysler. Също така, съкращения на служителите  понякога се приемат като мярка за съкращаване на разходите, а понякога дилърите се страхуват за нови загуби заради отслабен капацитет.

"Това показва липсата на линейност на фондовия пазар, която Андре Костолани обозначава със своето пет минус едно", казва Брунс. „Само когато обърканият и противоречив гъсталак на краткосрочните явления изтънява, тогава се появява и ясна представа за дългосрочния разум на фондовия пазар".

Още икономически новини четете в Investor.bg