Зелените начинания на отговорния бизнес

Амбициозните планове за зелен преход на ЕС първоначално изглеждаха сериозно предизвикателство за бизнеса, но в крайна сметка те стават все по-успешен модел за развитие. Трансформацията на системата предполага напълно нова концепция и за производството, и за потреблението на електроенергия. Потребителите вече не са пасивни получатели, а активни участници в процеса.

За големите потребители на енергия зеленият преход е голямо предизвикателство. За някои от тях - тежата индустрия например, в момента дори няма работещо решение. При тях надежда се възлага на чистия водород или на методи за улавяне на въглероден диоксид, които обаче са още в начален етап на развитие. Но дори и тези компании могат да намалят разходите си за квоти въглероден диоксид и да покажат своето отговорно отношение към климата, ако се насочат към зелени източници на електроенергия за своите допълнителни дейности.

Сред най-явните стъпки за позеленяването на бизнеса са собствените инсталации и много индустриални гиганти у нас започнаха да инвестират в подобни начинания. Като цяло тези паркове са едни от най-ефективните, защото са близо до потреблението и не се губи енергия при преноса, а когато се поставят върху сгради или други съоръжения - не намаляват земята, която може да бъде използвана за земеделски нужди. Това е един от най-големите конфликти между соларните панели и останалите икономически дейности.

Друг вариант са договорите за покупката на електроенергия със сертификат за зелен произход. Но има и още много малки стъпки, които вече са ежедневие за голяма част от компаниите, и макар и не толкова видими, също така пестят енергия, въглеродни емисии и водят до по-чиста околна среда. Компаниите за комунални услуги и телекомите например все повече дигитализират своите услуги и вече не пращат хартиени фактури по пощата, които редовно, още преди да бъдат отворени, стигат до кофите за боклук.

Все по-често по улиците се срещат и служебни електромобили на компании. Преди дни биофармацевтична компания "АстраЗенека" България получи 8 електрически автомобила Volkswagen ID.4, с които автопарка им е вече над 70 електромобила.

Соларните паркове отново са във възход

Статистиката показва, че в периода 2020 - 2022 г. инвестициите в соларни инсталации у нас са основно в малки паркове, предимно за собствени нужди на индустрията. Тези паркове са един от най-лесните за реализация зелени производствени проекти и предпочитан източник за зелена енергия дори и за индустриалните гиганти с огромно потребление. Например най-голямата компания в България - медодобивният завод "Аурубис", изгради преди време своя соларна централа с капацитет от 10 мегавата (20 хил. панела), а в момента я разширява и планира към края на 2024 г. да покрива около 6% от потреблението на комплекса със зелена енергия.

Соларните панели са все по-честа гледка и в градските условия и се появиха на покрива на централата на телекомуникационнита  компания Yettel, осигурявайки около 20% от потреблението на сградата. Соларни инсталации има и на дейтацентровете на CETIN България в София и Пловдив - ДЦ "Сердика" и ДЦ "Тракия", които заедно пестят около 47 тона въглероден диоксид. Соларната инсталация на ДЦ "Сердика" е с мощност 180 kWp.

Може би изненадващо за мнозина, но базите данни са сред големите потребители на енергия и емисиите от дейността им са съизмерими с тези от авиоиндустрията.

Разбира се, има и други източници на енергия, използвани от бизнеса - в зависимост основно от профила на производството. Най-големият завод за производство на калцирана сода в България и в Европа "Солвей Соди" планира да построи централа, в която да изгаря RDF, на стойност около 200 млн. евро. Инвестицията ще намали разходите за производство на производствена пара, ще пести по 300 хил. тона емисии въглероден диоксид годишно, а и ще помогне за друг проблем, който има България - директното депониране на отпадъци.

Недостатъците на собствените централи, особено тези, използващи възобновяеми енергийни източници, е непостоянният профил на производството. Това може да се компенсира с батерии за съхранение на енергията и така да се запази зеленият профил на компанията. Въпреки че цената на тези съоръжения също тръгна надолу, тя все още остава висока и оскъпява проектите.

Това може да бъде избегнато от договори за покупка на зелена енергия, носеща сертификат за произход от държавните регулатори - Агенцията за устойчино енергийно развитие. Тогава е ангажимент на търговеца да осигури нужните количества енергия с нисък въглероден отпечатък.

Новите реалности

От началото на 2022 г. обаче тенденцията за соларни централи, изграждани основно за собствени нужди, се промени и започнаха да се обявяват мащабни проекти, някои от които засега са още на хартия - централата с капацитет от 230 мегавата, която ще бъде изградена на старото летище в Силистра, както и по-екзотични за България проекти като поставянето на плаващи фотоволтаични панели в язовир "Огоста".

След бума през миналата година в България вече има инсталирани соларни централи с капацитет общо 2,17 гигавата и вятърни - 0,7 гигавата, сочат данните на Entso-E, обединението на европейските мрежови оператори, към средата на 2023 г. Това е практически удвояване на капацитета и за някои връща старите страхове за високата цена на слънчевата енергия. Но новите паркове вече нямат преференции и държавата не изкупува електроенергията им на високи цени, както беше преди близо десетилетие, когато цената на фотоволтаичните панели беше висока и инвеститорите имаха нужда от подкрепа.

В България няма държавен регистър на новите соларни мощности, но справка в издадените лицензи от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) показва, че в последните месеци в експлоатация са въведени двете най-големи към момента соларни инсталации ФЕЦ "Гълъбово" с инсталирана мощност 150 MW, въведена в експлоатация в края на август, и ФЕЦ "Верила" (123 MW), която заработи през юни.

Тези инсталации предоставят своето производство изцяло на пазарен принцип през енергийната борса или чрез директни дългосрочни договори с клиентите.

ФЕЦ "Верила" например е сключила няколко дългосрочни договора (10-годишни) и доставя електроенергия за веригата магазини Billa, както и на телекомуникационната компания Yettel България и CETIN България, които управляват мрежата на Yettel (и двете са част от PPF Telecom Group). Чрез този договор телекомът например покрива към 80% от директното потребление на енергия, като извън обхвата остават някои магазини под наем, складовете и сервизната дейност. Само договорът с компаниите на PPF у нас ще спести 33 хил. тона въглеродни емисии годишно от българския технологичен сектор.

Yettel има и други екоинициативи, като например програмата за ремонт, обновяване и рециклиране на устройства. Чрез нея през 2022 година 20,3 тона електронни отпадъци не са попаднали на сметищата в страната. От компанията ще очакват отговорно отношение към околната среда и от своите доставчици и се очаква изработването на подробен план как да бъде постигнато това до края на 2024 г.

Зеленият преход на ЕС все още плаши част от бизнеса - не само амбициозните цели, но и някои от регулациите, които трябва да спазват компаниите. Част от европейските компании продължават да обмислят бягството си от общността, за да избегнат допълнителните изисквания. Но и за все повече от тях зелената енергия вече е осъзната необходимост - тя е начин за намаляване на емисиите въглероден диоксид и съкращаване на разходите. Но също така след не чак толкова много години отговорното поведение към климата ще дава и единствения достъп до пазари, възприели целите за въглеродна неутралност към 2050 година.

Отношението към климата формира и имиджа на компаниите пред потребителите им и се формира като все по-успешна бизнеспрактика.