Митовете за едностранната евроизация

През последните дни все по-голяма популярност придобиват предложенията за едностранна евроизация на България. Размахващите този лозунг представители на политическите и икономическите кръгове ни обещават, че именно това е ходът, който ще ни избави от кризата или поне ще омекоти нейните въздействия.

Министърът на икономиката Петър Димитров се обяви за паралелното въвеждане на еврото като разплащателна единица още от началото на следващата година.

Това „ще намали натиска върху лева и ще ни помогне за справянето с икономическата криза“, смята той и добавя, че фиксираният курс влияел негативно на конкурентността на стоките, изнасяни от родните производители.

Един от основните генератори на икономически идеи в НДСВ и управляващата ни Тройна коалиция Владимир Каролев обяви, че с въвеждането на еврото бизнесът щял да спести много разходи. Други аргументи са, че въвеждането на еврото паралелно с лева ще доведе до постепенното изместване на лева и така нямало да се стигне до свиване на паричната база при рязък отлив на чужди инвестиции.

Дотук – добре. Остава въпросът обаче как точно може да бъде осъществена евроизация, особено едностранна. Отговорът – никак. Поне не и безнаказано.

Еврото е разплащателна единица в 15 от страните членки на Европейския съюз. За въвеждането на единна валута тези държави са се отказали от воденето на самостоятелна монетарна политика, а ЕЦБ прави опити да „изглади“ икономическия цикъл на въпросните държави и постепенно единната политика да започне да стане по-лесна за ръководене.

Вижте още