Опасната игра, която играят банките и правителството

Глобалната финансова криза изостри вниманието към проблемите на банковата система. Тази тема е особено болезнена за българите, особено за онези, които изгубиха спестяванията си при предходната криза от 1997 година, оказала се унищожителна и завършила с въвеждането на валутния борд у нас.

Мнозина анализатори посочват именно случилото се тогава като имунизация за банковата ни система и сериозните мерки, които предприемат банките за поддържането й в добро състояние. Безспорен факт е това, че капиталовата адекватност и оценъчните коефициенти за банките ни са значително над заложените от европейските правила норми.

Всичко това би трябвало да ни накара да бъдем спокойни, тъй като почти всички водещи фигури в политическия и икономическия живот в страната дават положителни оценки за функционирането на банковата система и не очакват трусове за нея. Дали обаче всичко е така розово? Едва ли.

Още при първите загатвания за настъпването на кризата правителството предприе мерки, които отчасти бяха продиктувани от случващото се в ЕС, а от друга страна, дойдоха за вливане на доверие в системата.

Размерът на максимално гарантираните депозити в банките беше повишен от 40 на 100 хил. лв., макар статистиката да е безкомпромисна, че депозитите над предходния гарантиран праг имат доста малък, почти пренебрежим дял.

Вижте още