Кой е виновен за световната криза?

Най-сериозната криза от Голямата депресия насам не е природен феномен, а бедствие, провокирано от дейността на хората, в което всеки един човек има принос.

В опит да разбули реалната история зад кредитната криза журналист от Guardian прави анализ, отвеждащ до имената на около 25 души със значителна роля в метаморфозата на световната икономика до настоящото й състояние.

Investor.bg ви ги представя, събирайки аргументите за тяхната вина.

Алън Грийнспан, председател на Федералния резерв на САЩ в периода 1987-2006 г.

Благодарение на професионализма, с който управлява пазара по време на краха на фондовия пазар през 1987 г. и последствията от терористичните атаки на 11-ти септември, само допреди няколко години Грийнспан беше известен с прозвището „оракулът“ и „маестрото“.

Сега обаче той е считан за един от главните виновници за кризата. Обвиняван е заради това, че е позволил разрастването на балона на жилищния пазар заради поддържането на ниски лихви и липсата на регулации при ипотечното кредитиране. Много години той се е застъпвал за бизнеса с деривати, които почти не са съществували, когато поема поста си, но се умножават от 100 трлн. долара през 2002 г. до повече от 500 трлн. пет години по-късно.

Грийспан е направил всичко възможно, за да защити пазара от това, което е считал за ненужен контрол. През последните месеци обаче признава, че поне някои от неговите дългогодишни убеждения са се оказали неправилни.

Бил Клинтън, бивш президент на САЩ

Клинтън споделя поне част от вината за настоящия финансов хаос. Той подкрепи наредбите, които принудиха ипотечните кредитори да отхлабят критериите си, с което да позволят на заематели в по-неизгодна социална позиция да получават одобрение за ипотечен заем.

През 1999 г. Клинтън отмени акта, който гарантира пълно разграничение между търговските банки, които приемат депозити и инвестиционните банки, които инвестират и поемат рискове. Този ход е дал старт на ерата на супербанките и е задвижил колелата на ипотечната криза. Годината преди анулирането на закона заемите към ненадеждни платци са били само 5% от всички ипотечни кредити. До момента, в който избухна кризата, този дял е бил близо 30%.

Гордън Браун

Британският премиер е поставил интересите на финансовия сектор пред тези на останалите сектори в икономиката, като промишлеността например. Браун даде подкрепата си за по-либерално регулиране и по-облекчен данъчен режим за хиляди чуждестранни банкери без постоянно местожителство, работещи в Лондон и за фондове за инвестиции в дялов капитал.

Вижте още