Българските производители ще пострадат от таван на надценките

15 браншови организации от хранително-вкусовата промишленост излязоха с общо становище срещу внесените в Народното събрание законопроекти за въвеждане на таван на търговските надценки.

Според бизнеса мерките са популистки, дублират вече съществуващи регулации и крият сериозен риск за веригите на доставки, производителите и потребителите.

В студиото на "България сутрин" позицията на сектора защитиха Яна Стратиева от Сдружение "Храни и напитки" и Ивайло Гълъбов от Съюза на птицевъдите.

Според Стратиева последният гласуван на първо четене законопроект напълно дублира вече действащи механизми в закона за въвеждане на еврото и е внесен изцяло с предизборна логика.

"Вчера най-изненадващо за нас беше гласуван всъщност един законопроект отново за надценките, който е внесен от депутати от БСП седмицата преди да бъдат внесени изменения в закона за еврото, които действат към момента и които реално налагат таван на цените, защото никой не може да си покачва цените, без да докаже икономическа причина за това. Тоест това е ефективен таван на цените. И регулаторите са същите, каквито са и в този закон на БСП. Именно за това той не беше разгледан миналото лято. И за нас е безкрайно изненадващо и нямаме друго обяснение, освен че идват избори, това, че вчера на първо четене този закон, който изцяло дублира част от регулацията", посочи Стратиева пред Bulgaria ON AIR.

Основен проблем, по думите ѝ, е, че законът дава неограничени правомощия на Министерския съвет да определя тавани на цени и надценки без ясни критерии.

От своя страна Гълъбов предупреди, че подобни регулации ще ударят най-силно българските производители, а не големите международни търговски вериги.

"В името на народа в исторически план са се правили много глупости, от които днес се срамуваме. И сега, пак в името на народа, се готвим да направим поредната глупост", отбеляза Гълъбов.

По негови думи българските производители ще пострадат от този таван на надценките.

Той подчерта, че сравненията с други европейски държави често са некоректни, защото пазарите са с различна структура и мащаб.

Гълъбов даде пример с пазара на птиче месо и яйца, където България има минимален дял в рамките на ЕС, което прави националното ценово регулиране практически невъзможно.

"България произвежда под 1% от пилешкото месо в Европейския съюз и около 1,3% от яйцата. Цената няма как да се определя от пазар с такъв дял. Пазарът не се интересува от нашата себестойност - той следва търсенето и предлагането, глобалните тенденции. Ние се опитваме със закон хем да гарантираме печалба на производителите, хем да ограничим надценките", коментира Гълъбов.

И двамата гости бяха категорични, че ако държавата наистина иска да намали цените на храните, ефективната мярка е намаляване на ДДС.

"Ако народните представители искат реално да помогнат за понижаване на цените на храните, решението е едно - намаляване на ДДС. България е една от малкото държави в Европа без диференцирана ставка за храните", категорична бе Стратиева.