Промяна в икономиката ли е Нобелът за Елинор Остром?

След като изненада света с Нобелова награда за мир за Обама, Шведската Академия на Науките продължи с неочакваните номинации.

Елинор Остром и Оливър Уилямсон си разделиха наградата за икономика за дългогодишната си работа върху това как хората си сътрудничат и споделят общи ресурси (Остром) и работят заедно във фирми (Уилямсон).

Според официалното комюнике на Академията, „тяхната разнообразна работа в сферата на икономиката отвъд финансовите пазари e изиграла важна роля на критика към установения начин на мислене“.

Наградата на Остром бележи промяна в икономиката по две причини. Първата е, че за първи път тази награда се дава на жена. Втората е, че работата на Остром е извън доминиращото най-разпространено мислене, свързано с финансовите пазари.

Mеждународната финансова криза предизвика преразглеждане на основните модели и принципи за взаимодействие и растяща критика към школата на ненамеса в икономиката и пълна независимост на пазарните механизми.

Остром работи върху това как да се разпределят ограничените ресурси пред растящото глобално население и увеличаващия се просперитет в развитите държави, както и на увеличаващата се бедност там и в развиващите се държави.

Изборът се основава на работата й върху разпределение на ресурсите и бъдещето на планетата на базата не на частна собственост, нито на държавна, a на т.нар. общности.

Остром посвещава академичната си кариера на това да изследва как хората си сътрудничат вместо да са единствено мотивирани от собствения си интерес.

Тя започва да работи по въпросите на управлението на общите блага в началото на 90-те години сред насмешките на колеги икономисти, които смятат, че и предметът (общи блага) и системата за тяхното управление (общности) са отживелица, които няма да оцелеят в идващото хилядолетие.

В края на 2009 интересът към алтернативни модели на собственост и нейното управление става все по-голям. Те обхващат от познатата у нас и по света етажна собственост, съсобственост на ваканционни вили, океаните, запасите от риба, генетичния материал, атмосферата.
Неограничен брой институции съществуват и се създават за управлението на тези ресурси.

Според основните икономически теории това става или чрез приватизацията на тези ресурси, или те са иззети от държавата и управлявани от държавни агенции.

След десетилетия на лошо управление и влошаване на тези ресурси, режимите, създадени на базата на това дихотомно мислене, са подложени на критика.

Предизвикателството в момента е да се създадат институции, които да гарантират разпределението на тези ресурси, балансирайки неизменните противоречиви интереси.

Също така и разработката на правила, по които това разпределение да става, гарантирайки, че тези ресурси ще останат възобновяеми и няма да бъдат изразходвани изцяло.

Това не е тривиален проблем, тъй като тук не става думи само за ресурси, специфични за даден район.

Става дума за замърсяването на въздуха и водата на глобално ниво, за унищожението на цели животински видове.

Работата за последните 15 години на Остром в САЩ, Азия и Африка в изследвания на рибни запаси, гори, езера и вододайни басейни показва, че успехите на сътрудничество в тези области, базирани на обща собственост, са с резултати, по-добри от очакванията.

Нейните изследвания показват, че алтернативните модели на управление на ресурси могат да предоставят база за мислене по основни проблеми, като глобалното затопляне, разпределението на ограничени ресурси и разпространението на знание.