Държавата като корпорация. Какво лошо има в това?

Поощрението несъмнено е мощно оръжие. Плащайте заплата на служителите си дори ако не работят и те наистина няма да го правят. Награждавайте банкерите за поемането на огромни рискове и те ще продължават да поемат такива.

Всеки един бизнесмен разбира прекрасно тези принципи. Поради тази причина ежедневно се хвърлят огромни усилия за разработването и подобряването на бонусни програми, които да могат да доведат до сближаване и напасване на акционерите и служителите.

Да пренесем тези принципи на държавно ниво. Тогава те биха звучали горе-долу така – гарантирайте доживотна работа на служителите в публичния сектор дори когато те са мързеливи и некомпетентни и наблюдавайте какво ще се случи с тяхната продуктивност.

Така започва коментар на Брет Аръндс за американската администрация, публикуван в Wall Street Journal.

Всички компании имат за цел да максимизират печалбата за своите акционери. Това трябва да се случва в баланс с интересите не служителите, които да имат стимул да работят за постигането на въпросните цели.

На примера на държавата това би трябвало да означава, че служителите й – а именно всички заети в публичния сектор, трябва да работят за максимизиране на печалбата на гражданите.

Бордът на директорите на държавата би трябвало да бъде Министерския съвет, който трябва да се подпомага от управителен съвет – Народното събрание и множество дирекции – министерствата и техните служители.

В условията на криза видяхме много компании, където недоволните акционери смениха бордовете, на много места бяха извършени мащабни съкращения, а заплатите бяха орязани.

Вижте още