Около Сатурн може да се появят нови спътници

Астрономи доказаха, че седем малки спътника на Сатурн не са формирани в зората на образуването на Слънчевата система – преди около 4 млрд. г., както се смяташе досега, а преди около 10 млн. г.

Освен това този процес и досега е активен и може в бъдеще да доведе до формирането на нови спътници около планетата гигант, съобщава РИА Новости, като цитира статия на учените, публикувана в сп. Nature.

Сатурн е втората по величина планета в Слънчевата система след Юпитер и има 62 естествени спътника, седем от които са в орбита зад пръстените или вътре в тях и имат характерна форма на лешник.

Учените дълго време смятаха, че тези спътници първоначално са били астероиди – небесни тела, формирани в зората на Слънчевата система, които впоследствие са били привлечени от гравитацията на гиганта.

Изследвания, проведени с помощта на космическата сонда „Касини“, която е в орбита около Сатурн вече 6 години, показват, че това може и да не е така. Тоест плътността на тези небесни тела, сред които са такива спътници на Сатурн като Пандора и Епиметей, е по-малка от плътността на водата – по-малко от 1 г на кубически сантиметър, което е значително под плътността на астероидите.

Това означава, че въпросните спътници не са формирани от протопланетния диск, от който са се образували Земята, Луната, другите планети и техните спътници, а в хода на друг процес. Досега никой не е успявал да обясни естеството на това явление.

Учени под ръководството на Себастиян Шарноз от Парижкия университет „Дени Дидро“ първи успяха да докажат с помощта на компютърно моделиране, че тези спътници на Сатурн са формирани от материала, който образува пръстените на планетата.

Моделът на астрономите отчита силите, лежащи в основата на формирането на планетите в зората на Слънчевата система, както и гравитационното въздействие, довело до по-нататъшна миграция на планетите и привлечените от тях спътници.

Според този модел на разстояние над т.нар. Граница на Рош*, която в случая със Сатурн е 147 000 км от центъра на планетата, всяко небесно тяло може да се върти около планетата и да не бъде разрушено на парчета от нейната гравитация.

Зад тази граница малките частици лед и прах, образуващи тънките пръстени на Сатурн, може да се сливат помежду си, образувайки неголеми небесни тела, които в бъдеще отново ще могат да се привличат едно друго и да формират пълноценни спътници.

Този процес продължава и в наши дни и може да доведе до появата на нови спътници около Сатурн в бъдеще.

Аналогичен механизъм може да стои и в основата на формирането на Луната, след като Земята преди повече от 4 млрд. г. се е сблъскала с подобно на Марс небесно тяло. Този сблъсък може да е формирал пръстен материя около нашата планета, която се е „опаковала“ в небесно тяло и е станала естествен спътник на Земята.

-----------------------------------------------------------

*Границата на Рош е радиус на кръгова орбита на едно тяло, движещо се около друго тяло, при който приливните сили, предизвикани от централното тяло, са равни на гравитационните сили на спътника. Ако спътник е на по-ниска орбита от Границата на Рош, то централното тяло предизвиква приливи със сила, по-голяма от гравитацията на спътника. Тоест приливните сили ще разкъсат спътника на части. Наблюдаваните пръстени около някои планети се намират по-близо от тази граница.