В хода на своята еволюция гигантите, които се превръщат в „горещи юпитери” (тоест започват да се въртят около своите звезди на много ниски орбити), неизбежно губят всичките си луни. До този извод стигнал астроном от Университета в Ница, а статията му е публикувана в сп. The Astrophysical Journal Letters и в ScienceNOW, пише Lenta.ru.
Горещите юпитери са едни от най-често откриваните от астрономите екзопланети (тоест планети, намиращи се отвъд пределите на Слънчевата система). Те попадат в полезрението на учените по-често от останалите заради своите размери и близостта си до звездата.
Досега учените не са откривали спътници на горещите юпитери. Този факт озадачава специалистите, тъй като газовите гиганти в Слънчевата система имат луни.
Авторът на статията построил компютърен модел на еволюцията на горещите юпитери и заключил, че загубата на спътници е естествен процес за тях. Газовите гиганти се формират от газ и прах на достатъчно голямо разстояние от светилата и на този етап те често се сдобиват с луни (ученият разглеждал вариант, когато планета има четири спътника).
В хода на еволюцията газовите гиганти започват да мигрират близо до звездата и техните спътници се „откъсват” под въздействието на гравитацията на звездата. В създадения от учения модел три спътника на бъдещ горещ Юпитер се превърнали в спътници на звездата, въртящи се по много продълговати орбити, а четвъртата луна се врязала в повърхността на планетата.
Новите резултати обаче не означават, че горещите юпитери винаги са лишени от спътници. Изследователят предполага, че въртящите се около звездата газови гиганти могат да „уловят” луни вторично – точно както Нептун се е сдобил със спътника Тритон. Освен това луните на горещите юпитери могат да се формират от остатъците на разбилите се в тях спътници.