25 години след споразуменията от Осло надеждите за мир са спомен

Палестинците се готвят да свалят флага на закритата си мисия във Вашингтон и никой не може да прогнозира кога те ще се върнат в града, където точно преди четвърт век на огряната от слънце морава на Белия дом бе честван един дипломатически триумф, пише Ройтерс.

На 13 септември 1993 г. палестинският и израелският лидер се срещнаха във Вашингтон, за да подпишат първия от т.нар. Споразумения от Осло, който да бъде основа за подписването в срок от пет години на траен мирен договор и създаването на две държави, една до друга. Домакин на срещата им бе тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън.

Тримата мъже, които през следващата година щяха да бъдат удостоени с Нобеловата награда за мир - израелският премиер Ицхак Рабин и външният министър на Израел Шимон Перес, председателят на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат - не доживяха мира.

Сега, когато отношенията между президента на САЩ Доналд Тръмп и палестинците, които гледат на него като на несъмнен съюзник на десния премиер на Израел Бенямин Нетаняху, са пред скъсване, сделката от Осло изглежда като останка от отминала ера.

И сякаш, подчертавайки слабостите на първоначалната Декларация на принципите от Осло, проблемите, които тогава бяха оставени за решаване на по-късен етап, и днес, 25 години по-късно, отново са във водещите новини.

Сред тях са статутът на Ерусалим, който и двете страни искат за своя столица, съдбата на милионите палестински бежанци от войните от 1948 г. насам, израелските селища в окупираните земи, които палестинците искат за своята държава, взаимно приемливи гаранции за сигурност, както и въпросът за договаряне на границите.

"Смятам, че днес [споразуменията от] Осло са мъртви", казва Ясер Абед Рабо, който е бил сред тесния кръг палестински политици около Арафат, посветени в тайната, че израелски и палестински преговарящи започват през 1992 г. да се срещат в Норвегия.

Днес 73-годишният Абед Рабо признава, че неговата страна е допуснала грешки. Малцина дори говорят за мирен процес. Според едно проучване на общественото мнение от миналия месец подкрепата на решението за две държави е спаднало до 43 на сто сред израелските евреи и палестинците, най-ниските нива от близо две десетилетия на съвместни израелско-палестински анкети.

"Няма защо да оплакваме един призрак", казва Абед Рабо. "Трябва да имаме нова стратегия - да не се отказваме от правото на палестинския народ за самоопределение, да не се отказваме от правото да изградим своя независима държава, но да се опитаме да намерим начини и средства за постигането на тези цели, различни от начините и средствата, които сме използвали в миналото", казва той.

Но Йоси Бейлин, един от израелските преговарящи в Осло, казва, че параметрите на евентуално заключително споразумение са добре известни. "Постигането на сделка не би трябвало да отнеме много време, ако включите правилните хора", каза за Ройтерс 70-годишният Бейлин. "Тръмп не е решаващ фактор, променящ играта, той съсипва процеса. . . но няма да е вечно там (в Белия дом). И мисля, че в края на краищата, както беше и в Осло, нещата ще зависят от двете преговарящи страни. Ако ние и палестинците искаме да постигнем мир, ще го постигнем", добави той.

Първи трудности

След като Рабин и Арафат неловко се ръкуваха на Южната морава на Белия дом, първите надежди за мир бързо бяха разбити. Две години по-късно Рабин беше убит от израелски краен националист, противник на мирната му политика. Тя вече бе подложена на изпитание от избиването от еврейски заселник на 29 палестински богомолци в Хеброн, на Западния бряг, както и от самоубийствените бомбени нападения на "Хамас" и "Ислямски джихад", в които загинаха 77 цивилни и войници в Израел и окупираната ивица Газа.

През годините мирният процес затъваше във взаимни обвинения за неизпълнени обещания и нови нападения на въоръжени палестинци, в продължаващата експанзия на заселническата политика, ограничения върху придвижването, арести и военни удари на Израел. В края на 2017 г. ООН обяви, че 611 хиляди израелци живеят в 250 селища на Западния бряг и в Източен Ерусалим, окупирани от Израел през войната от 1967 г. Повечето държави смятат тези селища за незаконни, което се оспорва от Израел.

Израелско-палестинските мирни преговори се разпаднаха през 2014 г. Тръмп обеща "сделка на века" за приключване на продължаващия от десетилетия конфликт. Нетаняху казва, че бъдещата палестинска държава трябва да бъде демилитаризирана и да признае Израел като държава на еврейския народ - условия, които според палестинците показват, че той не е искрен, когато говори за постигане на мир.

Палестинците кипнаха, когато през декември Тръмп призна Ерусалим за столица на Израел, а през май премести там от Тел Авив посолството на САЩ.

Тези стъпки накараха палестинците да бойкотират мирните усилия на Вашингтон, оглавявани от Джаред Къшнър, старши съветник и зет на Тръмп.

Следващите ходове на администрацията на Тръмп бяха да спре стотици милиони долара помощи за агенцията на ООН, която подкрепя палестинските бежанци и болниците в Източен Ерусалим и да закрие мисията на Организацията за освобождение на Палестина във Вашингтон, открита през 1994 г.

В Газа, която ислямистката организация "Хамас" управлява от 2007 г., две години след изтеглянето оттам на Израел, един от лидерите й Махмуд ал Захар казва, че споразуменията от Осло не са били мирен договор, а "стопроцентова капитулация" за палестинците.

А според Луси Бар-Он, 60-годишна израелска медицинска сестра, неуспехът да се продължи по пътя на мира, е бил предопределен от временните договорености, които само са окуражили хардлайнерите: "Те спечелиха - екстремистите от израелска страна и тези от палестинска страна", казва тя.

/БТА/