Комета? НЛО? Астрономите са озадачени от най-бързия обект в Слънчевата система

Малко след полунощ в Масачузетс, екип от учени, които следят комети и малки планети в Слънчевата система, обявиха, че са забелязали нещо ново: искра в южното небе, видима в данните, които получават от телескоп в Чили.

Телескопът, високо в пустинята Атакама, има за задача да търси обекти, които биха могли да се сблъскат със Земята.

„Ние в Центъра за малки планети имаме ролята да събираме информацията и също така да я публикуваме бързо, почти в реално време, на нашия уебсайт, ако обектът е по някакъв начин интересен“, обяснява Питър Верес, астроном от Харвард, понякога описван като авиодиспечер за Слънчевата система.

И така, в 1:15 ч. местно време на 1 юли откритието беше обявено.

„Наблюдатели по целия свят бързо събраха телескопите си“, казва Верес.

Скоро астрономите стигнаха до заключението, че обектът е дошъл от междузвездното пространство, че няма да се доближи на по-малко от 170 милиона мили от Земята и че по всяка вероятност е вид космически айсберг на милиарди години, изхвърлен от мразовитите външни граници на друга звездна система и сега препускащ със 118 000 мили в час, най-бързият обект, наблюдаван някога в нашата слънчева система.

Но имаше и друга теория, която скоро беше изложена от астронома от Харвард Ави Льоб: че този обект може да е извънземна сонда, изпратена на разузнавателна мисия през нашата слънчева система по курс, който я държи умишлено извън обсега на най-бързите ни ракети.

Това е едва третият междузвезден обект, регистриран някога да преминава през слънчевата система. Първият, наречен Оумуамуа, е забелязан през 2017 г. Вторият, 2I/Борисов, е забелязан през 2019 г. от производител на телескопи в Крим на име Генадий Борисов. Последният посетител е забелязан от телескоп, управляван от Atlas, система за ранно предупреждение, финансирана от NASA, предназначена за откриване на астероиди, насочващи се към Земята. Той е наречен 3I/Atlas, като 3I означава „3 Interstellar“.

Льоб е признат от колегите си астрономи за работата си върху еволюцията на първите звезди, но той придобива световна популярност през 2018 г., когато той и негов колега публикуват статия, в която се предполага, че Оумуамуа е слънчево платно, създадено от извънземна цивилизация, носещо се като плавей през междузвездното пространство, или може би дори извънземна сонда, изпратена на разузнавателна мисия към нашата слънчева система.

На 2 юли, 24 часа след като Центърът за малки планети към Харвард обяви забелязването на 3I/Atlas, Льоб се събудил в 2 часа сутринта, за да се появи в късно вечерно радиопредаване, наречено Coast to Coast. След като излъчвато спряло, „един от слушателите ми написа и каза: „Има потенциален нов обект“, разказва той.

Льоб започнал да публикува есета за 3I/Atlas.

„Те са получили четвърт милион гледания“, допълва той. „Можете ли да повярвате? Това не е видео от TikTok. Това са есета от 1000 думи или повече.“

Няколко неща за 3I/Atlas му се сторили необичайни.

„Няма следа от прах“, отбелядва той.  "Траекторията му съвпада с точност до пет градуса с равнината на еклиптиката, орбиталната равнина, по която Земята и повечето други планети в Слънчевата система се въртят около Слънцето. Шансът да е в тази равнина е едно на 500.“

Времето му означаваше, че ще се доближи до три планети: Юпитер, Марс и Венера. Това, каза той, „повдига въпроса дали тази траектория е била проектирана“. Обектът ще премине най-близо до слънцето на 29 октомври, но „няма да можем да го наблюдаваме, защото слънцето ще ни пречи“, предупреждава Льоб, като отбелязва, че "това е интересно съвпадение“.

Очаква се скоростта му да се увеличи, докато се приближава до слънцето, до около 152 000 мили в час – и когато вземете предвид скоростта на Земята, която се движи в обратна посока около слънцето, „това е три пъти по-бързо от най-бързите ни ракети“, казва той.

По скала от едно до десет, където десет представлява определено произведение на извънземна технология, той все още му дава „четири засега“, обяснява експертът. Но наскоро публикува есе на платформата Medium, питайки какво трябва да направи човечеството, „ако новият междузвезден обект 3I/ATLAS е космически кораб, насочван да изпраща мини-сонди, които ще пристигнат на Земята и други планети през следващите месеци“.

Той има план от 15 точки.

Един от неговите последователи вече търгува срещу фондовия пазар, вярвайки, че той ще се срине, ако теорията за сондата се окаже вярна, каза той. Пазарите биха се сринали „поради несигурността“, казва той и добавя:

„Може да се почувстваме като иранската система за противовъздушна отбрана, когато бомбардировачите B2 летяха над нас и не можем да направим нищо по въпроса.“

Други астрономи смятат,  че обектът е комета: очарователно нещо за наблюдение, но не и доказателство, най-накрая, че човечеството не е само във вселената. Льоб е „супер умен човек“, отбелядва Джонатан Макдауъл, астроном в Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън. Той казва, че Льоб е ръководил Breakthrough Starshot - проект за изпращане на сонда до най-близката звездна система, Алфа Кентавър.

„След това, когато Оумуамуа дойде, той зададе много разумния въпрос: ако една от моите сонди премине през Алфа Кентавър, няма ли да изглежда точно така? Отговорът се оказва не.“

Оумуамуа беше дълга и плоска. Верес от Центъра за малки планети каза, че е „интересна заради формата си и странното си движение“. Тя нямаше размития ореол от газ и прах, който кометите обикновено отделят, когато се приближават до слънцето и се нагряват, и изглеждаше, че се ускорява по начин, който не може да се обясни „чисто с гравитацията“, казва Верес.

„Това доведе до някои, бих казал, спекулативни идеи от професор Льоб, че това е слънчево платно или сонда.“

Вторият забелязан междузвезден обект, Борисов, се е държал по-скоро като комета, казва Верес. Този трети обект е бил забелязан, когато е бил на около 418 милиона мили от слънцето. Размерът му все още е предмет на разгорещени дебати, въпреки че се смята, че е някъде между 200 и 5000 метра в диаметър, обяснява той.

Траекторията му, която се промъква през слънчевата система срещу потока на кръжащите планети, със сигурност е интересна, но Верес отбелязва, че това е едва третият такъв обект, забелязан някога.

„Предишните два обекта са били под напълно произволни ъгли“, казва той. "След като бъдат проследени 30 или 100, ще бъде по-лесно да се види какво е обичайно за междузвездна комета."

Но все още има въпроси без отговор.

„Сега е на около [260 милиона] мили от слънцето. Става по-топло, но все още не е много активно“, казва той. „Все още няма опашка. Именно това е гориво за тези спекулативни идеи на професор Льоб“.

Верес смята, че липсата на ореол от газ и прах може да се дължи на факта, че кометата е развила твърда кора, докато е пресичала междузвездното пространство, и е била „изпечена“, макар и не в затоплящ смисъл, от космически лъчи. Може би, докато се приближава до слънцето, тази кора „ще се отлепи и изведнъж ще видим много активност“.

Джон Форбс, компютърен астроном в Университета на Кентърбъри в Нова Зеландия, смята, че 3I/Atlas наистина има ореол, но е трудно да се види, защото кометата все още се движи в нашата обща посока.

„Опашката сочи малко встрани от нас“, казва той. „За мен това е наистина интересен обект, но много прилича на комета.“

Обектът ще премине покрай три планети, докато се движи твърде бързо, за да могат най-бързите ни ракети да го достигнат.

Той идва от по-близо до центъра на Млечния път, където има звезди, образувани милиарди години преди нашето слънце. Тези по-стари звезди са съставени от по-леки елементи и имат по-малко метали в тях, „защото самите метали се произвеждат от звезди, които еволюират и експлодират“, обяснява Форбс.

С образуването на звездите, плосък диск от прах и газ се вихри около тях и се разтваря в планети, както и в буци лед и прах, които се изхвърлят в междузвездното пространство. Макдауъл описва 3I/Atlas като междузвезден айсберг със състав, различен от всеки лед на Земята, „скитащ из галактиката от много време“ и сега, докато се приближава към нас, „носящ се в облак от собствена пара“.

Льоб смята, че каквото и да е, преминаването му през нашата слънчева система представлява огромна възможност да се развълнува широката общественост от науката.

„То е навлязло в покрайнините на нашата слънчева система, в края на така наречения облак на Оорт, преди 8000 години“, казва той. „Тогава хората започнаха да документират своята история. То се е приближило на 1000 пъти разстоянието между Земята и Слънцето преди 80 години. Преди осем години то е преминало през пояса на Кайпер, точно зад орбитата на Нептун. Сега е само точица в небесата, движеща се постоянно на север през нощното небе."