Археолози откриха огромна подводна структура край Франция

Край бреговете на френския полуостров Бретан археолози са открили масивна подводна стена, датираща от около 5000 г. пр. Хр., която съвпада с местна легенда за потънал град, съобщава Би Би Си. Структурата се намира край западния край на остров Ил дьо Сен и е изградена в зоната между прилива и отлива.

С дължина около 120 метра, ширина близо 20 метра и височина около два метра, стената е най-голямата подводна археологическа конструкция, откривана досега във Франция. При спадане на водното равнище под девет метра митичният „изгубен град“ отново става видим. Според археолозите съоръжението вероятно е служело като риболовен капан или като защитна дига срещу покачващото се морско равнище.

Стената е изградена от големи гранитни плочи - монолити, подредени върху скална основа и укрепени с допълнителни каменни блокове. Ако предназначението ѝ е било риболовно, учените смятат, че монолитите са поддържали примитивни мрежи, изработени от пръти и клони. Изследването, публикувано в International Journal of Nautical Archaeology, посочва, че конструкцията свидетелства за „технически умения и социална организация, достатъчни за добив, преместване и изправяне на блокове с тегло от няколко тона“, сравними с неолитните мегалити в Бретан.

Археологът Иван Пайе заяви пред Би Би Си, че стената е изградена от „много добре организирано общество на ловци и събирачи“, което се е установявало трайно, когато условията са го позволявали, или от неолитни групи, пристигнали в района около 5000 г. пр. Хр. По-късно той коментира пред АФП, че откритието отваря нови перспективи пред подводната археология и допринася за по-доброто разбиране на организацията на древните крайбрежни общества.

Регионът е свързан с легендата за потъналия град Ис, за който се смята, че се намира в морето край Бретан. Според авторите на проучването е вероятно изоставянето на територия, развивана от силно организирано общество, да е оставило дълбока следа в колективната памет. Бързото покачване на морското равнище, последвано от изоставяне на риболовни съоръжения, защитни конструкции и селища, вероятно е оформило основата на мита.

Подводната структура е била забелязана за първи път през 2017 г. от местния геолог Ив Фуке, който използвал радарни технологии за изготвяне на дълбочинни карти. Той разказва пред „Льо Монд“, че е видял 120-метрова линия, преграждаща подводна долина край остров Сен, и веднага е станало ясно, че тя не е естествено образувание. По-задълбочени изследвания започват едва през 2022 г., когато водораслите в района отстъпват. По думите на Фуке археолозите не са очаквали да открият толкова добре запазени структури в толкова сурова морска среда, пише БГНЕС.