Човечеството получи мистериозен сигнал от една от най-отдалечените точки във Вселената

Човечеството е засечено с 10-секунден сигнал от една от най-отдалечените точки във Вселената, а учените все още се опитват да разберат произхода му.

Два земни спътника потвърдиха, че мистериозният сигнал идва от точка на 13 милиарда светлинни години от Земята, вероятно от експлодираща свръхнова, когато Вселената е била само на 730 милиона години.

Колкото по-далеч е нещо в космоса, толкова по-дълго време отнема на светлината (или сигнала) му да достигне до нас, така че когато хората видят много далечна експлозия или звезда, ние всъщност гледаме какво се е случило там преди милиарди години, като машина на времето, показваща ни миналото.

В този случай учените смятат, че този високоенергиен гама-лъчев взрив, който са нарекли GRB 250314A, идва от най-ранната свръхнова, регистрирана някога от зората на времето.

Гама-лъчите са невидими и ултрамощни форми на светлина. Те са най-енергичният източник на радиация, известен във Вселената, която се произвежда от масивни звездни експлозии, появяващи се като свръхярки проблясъци от нашата планета.

Учените все още не са сигурни защо тази древна свръхнова от ранната Вселена изглежда почти точно като експлодиращите звезди, наблюдавани в близката ни съвременна Вселена днес.

Ако тази експлозия е истинският източник на сигнала, изследователи от НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА) очакват ранните звезди да бъдат по-големи, по-горещи и да произвеждат много по-нестабилни експлозии, отколкото предполага мистериозният сигнал.

"Има само шепа гама-лъчеви изблици през последните 50 години, които са били засечени през първия милиард години от Вселената. Това конкретно събитие е много рядко и много вълнуващо", обясни Андрю Леван, водещ автор на ново проучване на сигнала от университета Радбауд в Холандия.

Сигналът е открит за първи път на 14 март 2025 г., когато спътникът Space Variable Objects Monitor (SVOM) го е уловил като внезапна светкавица от високоенергийна светлина от дълбокия космос. Въпреки това, току-що бяха публикувани две проучвания за възможния източник на този далечен сигнал.

Сондата е съвместен проект между учени от Франция и Китай, предназначен да забелязва подобни изблици в целия космос.

Сигналът, който учените са регистрирали, е кратък, мощен изблик на гама-лъчи, които са невидими вълни от енергия, по-силни от рентгеновите лъчи и способни да преминават директно през човешкото тяло, увреждайки клетки, ДНК и тъкани.

Тъй като този изблик вероятно е дошъл от експлодираща звезда на 13 милиарда светлинни години от Земята, гама-лъчите, достигнали Земята, са били твърде слаби, за да представляват опасност за хората.

Този изблик е продължил само около 10 секунди, защото гама-лъчите са като бързи фойерверки в космоса, освобождавайки огромно количество енергия за много кратко време, преди да изчезнат.

За разлика от случайния шум или фоновото статично електричество в космоса, които са постоянни и слаби, тези гама-лъчеви изблици се открояват като свръхярки, фокусирани лъчи с уникален модел, който човешките спътници са създадени да разпознават.

Космическият телескоп James Webb (JWST) на НАСА потвърди откритието около три месеца и половина по-късно, през лятото на 2025 г., като направи подробни снимки и измервания на затихващото сияние на експлозията, което все още можеше да се види в космоса.

"Само Webb може директно да покаже, че тази светлина е от свръхнова - колапсираща масивна звезда", добави професор Леван в изявление от НАСА.

Други източници на мистериозен космически шум като този може да включват слънчеви изригвания или космически лъчи, но гама-лъчевите изблици са много по-редки и идват от масивни събития като звездни експлозии, които учените са в състояние да проследят милиарди години след като се случат.

Леван добави, че JWST е толкова напреднал, че учените вярват, че ще може да открие повече сигнали от времето, когато Вселената е била само пет процента от сегашната си възраст, което е приблизително 14 милиарда години.

До този момент учените знаят много малко за първите милиарди години от съществуването на Вселената, какво се е случвало в космоса през това време или как звездите са се държали и са умирали в целия Космос.

Досега се смяташе, че след Големия взрив, масивната експлозия, за която се смята, че е дала тласък на всичко съществуващо, ранните звезди са живели много по-кратко и са съдържали по-малко елементи от звездите като нашето Слънце днес.

През декември 2025 г. обаче новите изследвания, публикувани в списание "Астрономия и астрофизика", анализираха подробни наблюдения от телескопа Webb и установиха, че тази свръхнова от 730 милиона години след Големия взрив има същата яркост и радиационна сигнатура като експлодиращите звезди милиарди години по-късно.

"Webb показа, че тази свръхнова изглежда точно като съвременните свръхнови", добави Ниал Танвир, професор в Университета в Лестър във Великобритания.